Как се израства от муза на художник до творец, останал в историята на френското изкуство? Отговорът знае най-добре Сюзан Валадон. Нейното израстване далеч не е единственото, на което си струва да обърнем внимание днес – векове, след като са творили. Представяме ви постиженията и житейските перипетии, които белязват живота на три от най-знаменитите френски художнички – Сюзан Валадон, Роза Боньор и Катрин Дюшмин.

Катрин Дюшмин

Катрин Дюшмин е една от малкото жени-живописци, творили във Франция през XVII в. и познати днес. Тя се отличава от другите си колеги художници с постижението си, че е

първата жена, приета в Кралската академия за живопис и скулптура

на 14 април 1663 г.

Тя е родена през 1630 г. в дома и декоратор. На 27-годишна възраст се омъжва за скулптора Франсоа Жирардон. Въпреки няколкото пионерски примера – по онова време жените художнички са сравнително рядко срещани в онези времена. Приемането ѝ е Академията служи като събитие, което ще предизвика промени отвъд живота и творчеството ѝ. Други артисти също следват стъпките ѝ до началото на XVIII век.

Погледът на модела се среща с този на зрителя, докато тя се подготвя да започне да рисува букет от двуцветни анемонии и макове във ваза. Форматът на платното, разкошът на фотьойла и елегантността на цветните дрехи, украсени с черни панделки, са изключително амбициозни.

Въпреки че картината не е подписана, се смята, че

флоралната композиция може да е дело на самата Катрин Дюшмин,

което би направило този портрет единствения запазен пример за нейно произведение. Всъщност художничката е „превъзходна в рисуването на цветя“. Според първия ѝ  биограф Флоран Льо Комт. Тя е усъвършенствала умението си до степен, в която творбите ѝ „са толкова истински, че почти можеш да ги усетиш“.  Трите цвята могат да се тълкуват като алегория на живота.

След като бъде реставриран, този портрет ще се впише безпроблемно в изключителната колекция от портрети на членове на Академията, които сега са изложени в стаите на Луи XIV в двореца Версай. Тези произведения на изкуството от XVII в. са безценно свидетелство за това как някога е функционирала Кралската академия за живопис и скулптура. Институцията е изпълнявала ключова роля в политиката на Луи XIV за насърчаване на изкуствата, пише chateauversailles.fr.

Роза Боньор

Смятана за една от най-успешни художнички на XIX в., Роза Боньор служи като модел за подражание на бъдещите поколения артисти. Тя изучава внимателно обектите си и прави много подготвителни скици преди да нанесе боята върху платното.

През 40-те години на XIX в. репутацията на Боньор непрекъснато расте и от 1841 до 1853 г. тя

редовно излага своите картини и скулптури на животни

в Парижкия салон.

Кариерата ѝ се утвърждава, когато през 1849 г. тя излага в Салона картината „Оран в Ниверне“, чието създаване ѝ е поръчано от правителството на Втората република. През 1853 г. печели международно признание с монументалната си картина „Панаир на конете“, която е изложена в Англия и на която кралица Виктория се възхищава много. През 1865 г. френската императрица Евгения посещава Боньор в ателието ѝ в гората Фонтенбло, за да ѝ връчи кръста на Почетния легион.

Сюзан Валадон

Сюзан Валадон е френска художничка – първата жена, приета в Националното общество за изящни изкуства (Société Nationale des Beaux-Arts). Израства в парижкия квартал „Монмартър“ и от десетгодишна възраст се издържа с различни професии –

сервитьорка, бавачка и циркова артистка.

Едно падане от трапец я насочва в нова посока. Тя започва кариерата си в областта на изкуството още като тийнейджърка. Работи като модел за художници, които покровителстват кабарето Lapin Agile. Сред клиентите ѝ са Пиер Пювис дьо Шаван, Пиер-Огюст Реноар и Жан Луи Форен.

 С тяхна помощ, както и с помощта на Анри дьо Тулуз-Лотрек и Едгар Дега, Валадон се научава да рисува.  Скоро

Валадон се превръща от модел в успешен художник.

По-късно, на 44-годишна възраст, тя успява да се съсредоточи единствено върху творческата си кариера, предаде nmwa.org.

През 20-те години на ХХ век тя достига върха на славата си и през живота си има четири големи ретроспективни изложби. Чрез своите картини и гравюри Валадон променя жанра на женското голо тяло, като дава проницателен израз на женските преживявания.