Безбрежното, тъмносиньо море, сякаш бездънно и безкрайно, гали душите ни, измивайки болките ни и дарявайки ни лятно вдъхновение. То е именно мястото, където копнеем да бъдем. Мястото, което пълни очите ни с неподправена красота, изпълвайки ни докрай с възторг. Както е казал нашият поет Христо Фотев:
,,Не е измислица морето и щастието съществува!”
Морското крайбрежие е динамичен пейзаж, непрестанно променящ се, вълнуващ се в ритъма на стихиите. През вековете то магьосва хиляди художници, вдъхновявайки ги да запечатат върху платно неговата красота.
Двойствеността на сушата и морето е магнит, който привлича творците. Контрастът между неподвижността на брега и непрестнното движение на водата ражда неповторими композиции.
Морето, сякаш безкрайно платно, се превръща в пространство за художествени изследвания и емоционални изповеди. То приема разнообразни форми, разголвайки вътрешния свят на твореца.
към тази величествена стихия.
Някъде през 80-те във Франция
Някъде през 90-те
След кратка обиколка на запад, се връщаме към един от първите български художници, изобразили морето – Александър Мутафов, наричан „създател на нашата морска живопис“. Той рисува величествената стихия през сребристи изгреви и сурови бури, улавяйки нейните тайни и красота.
В картините му вълните се гонят, преливат и разбиват в скалите, превръщайки се в бяла пяна. Мутафов е вдъхновен от поетичността на морето и изобразява неговия танц в най-малки детайли.
Художникът се влюбва в Стария Созопол и неспирно рисува рибарите, старинните къщи и романтиката на градчето, което след него вдъхновява много художници. Той прави пейзажи и от други места като Галата и нос Емине, но най-вече Созопол вълнува въображението му. През 1937 г. построява къща там, която става негово ателие, а днес е къща-музей.
Произведения на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен, Музея на Възраждането във Варна и частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови творби се съхраняват в ателието му в Созопол.
В наши дни
Днес сме изправени пред реалността на морското замърсяване, което провокира съвременните творци също да обърнат внимание на текущите проблеми, свързани с околната среда.
Някои артисти, като фотографа Манди Баркър, използват пластмасови отпадъци, намерени в морето или на брега, в своите творби. Тя е известна със своята ангажираност към каузата за опазване на водните басейни. Привлича вниманието ни в своите снимки с въздушна естетика, която разкрива реалността на настоящата ситуация.
Британският фотожурналист Мартин Пар споделя защо морският бряг е толкова плодотворна почва за работата му. Сега, с издаването на новата му книга ,,Плажна терапия”, Пар разглежда как техническото развитие на фотографските му практики отразяват глобалното изследване на плажовете по света:
,,Отдавна съм привързан към плажа като място за снимане. Хората са естествени, когато плажуват, играят, плуват и се отпускат. Плажът е човешка лаборатория, където експериментирам с нови идеи и подходи. През кариерата ми много от фотоапаратите и техниките, които съм използвал, са били приложени първо за плажна фотография, често в началото на нов етап от работата ми.”
Неизменна връзка
Изкуството и морето са съюзници, които съвместно провокират различни емоциите у творците. Те създават история, която интерпретираме през собствената си призма, или просто не можем да я разберем, защото не я виждаме с очите си. Поетът Дамян Дамянов описва тази реакция в един стих:
