Морето – неизчерпаем извор на вдъхновение за творците

Снимка: Pixabay

Морето – неизчерпаем извор на вдъхновение за творците

Снимка: Pixabay
Сподели

Безбрежното, тъмносиньо море, сякаш бездънно и безкрайно, гали душите ни, измивайки болките ни и дарявайки ни лятно вдъхновение. То е именно мястото, където копнеем да бъдем. Мястото, което пълни очите ни с неподправена красота, изпълвайки ни докрай с възторг. Както е казал нашият поет Христо Фотев:

,,Не е измислица морето и щастието съществува!

Морското крайбрежие е динамичен пейзаж, непрестанно променящ се, вълнуващ се в ритъма на стихиите. През вековете то магьосва хиляди художници, вдъхновявайки ги да запечатат върху платно неговата красота.

Двойствеността на сушата и морето е магнит, който привлича творците. Контрастът между неподвижността на брега и непрестнното движение на водата ражда неповторими композиции.

Морето, сякаш безкрайно платно, се превръща в пространство за художествени изследвания и емоционални изповеди. То приема разнообразни форми, разголвайки вътрешния свят на твореца.

Потопете се в едно пътешествие, където изкуството и морето се срещат. През очите на  художници и фотографи ще откриете малко тъга, малко безгрижие, но най-вече една голяма любов…
към тази величествена стихия.
Някъде през 80-те във Франция 
Снимка: Paul Signac/musee-orsay.fr

Френският художник неоимпресионист Пол Синяк, който е бил също така запален мореплавател, често изобразявал морски брегове и пристанища. Едно от любимите му е този на Сен Тропе. Той го открива на борда на яхтата си L’Olympia.

В онези дни това е малко рибарско пристанище, скоро привличащо множество художници като Крос, Матис, Дерен и Марке. Година след година се превръща в популярна туристическа дестинация за хиляди туристи.

Синкавата вода доминира в голяма част в картината ,,Червената шамандура, но отраженията на оранжевите къщи създават илюзията, че намаляват нейната площ. На преден план, червено-оранжевата шамандура привлича вниманието на зрителя, рязко контрастирайки със светлосинята вода на пристанището както чрез наситените си тонове, така и чрез допълващите се цветови контрасти.

Таде Натансон, редактор на La Revue Blanche, казва за Синяк следното: ,,Той постига яркост и светлина в цветовете, и демонстрира изобретателност в композицията, която умело запълва картината и предизвиква възхищение. Творбата излъчва спокойствие.”
До 1957 г. картината на Синяк е била собственост на д-р Пиер Еберт. След това тя е приета от държавата като дарение от него, предназначена за ползване от националните музеи. По-късно е предоставена на Музея на Лувъра в Париж, където е изложена в Галерия Жо дьо Пьом. Oт края на 70-те до днес, ,,Червената шамандуранамира място в Музея Орсе в Париж.
Някъде през 80-те в Германия
Снимка: Caspar David Friedrich/meisterdrucke.fr

Когато слънцето се скрие зад хоризонта, започва времето за прохладна разходка. Чувате само морските вълни и се потапяте в мислите си.  Това усещане не е чуждо на художниците. Те успяват да улавят тази магия на своите платна.

В тази част от деня, брегът вече не е просто място за игри и забавление, а по-скоро наподобява пуста сцена, която призовава към вътрешно умиротворение. И така тревогите и мечтите се губят в необятността на морето, поглъщани от неговата привлекателна тайнственост.

В разцвета на романтизма, емблематичният немски художник от 19-ти век, Каспар Давид Фридрих, майсторски пресъздава меланхоличното настроение в своята прочута творба ,,Монахът край морето”. Тази морска пейзажна картина се нарежда сред най-разпознаваемите произведения в историята на изкуството.

Въпреки че използва предимно тъмни цветове, произведението излъчва усещане за спокойствие. Тези нюанси подчертават безкрайността на морето и небето. Срещата им се слива в мистериозно петно и сякаш отваря портал към непознатото.

Картината ,,Монахът край морето” е нарисувана между 1808 и 1810 г. в Дрезден и за първи път е показана заедно с творбата ,,Абатството в дъбовата гора” на изложбата на Берлинската академия през 1810 г. След изложбата, картината е закупена от крал Фридрих Вилхелм III за неговата колекция. Днес тези два шедьовъра висят един до друг в Националната галерия в Берлин.

Някъде през 90-те
Снимка: Skener.Bg

След кратка обиколка на запад, се връщаме към един от първите български художници, изобразили морето – Александър Мутафов, наричан „създател на нашата морска живопис“. Той рисува  величествената стихия през сребристи изгреви и сурови бури, улавяйки нейните тайни и красота.

В картините му вълните се гонят, преливат и разбиват в скалите, превръщайки се в бяла пяна. Мутафов е вдъхновен от поетичността на морето и изобразява неговия танц в най-малки детайли.

Художникът се влюбва в Стария Созопол и неспирно рисува рибарите, старинните къщи и романтиката на градчето, което след него вдъхновява много художници. Той прави пейзажи и от други места като Галата и нос Емине, но най-вече Созопол вълнува въображението му. През 1937 г. построява къща там, която става негово ателие, а днес е къща-музей.

Снимка: galleryloran.com

Произведения на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен, Музея на Възраждането във Варна и частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови творби се съхраняват в ателието му в Созопол.

Снимка: gallery-victoria.com
В наши дни

Днес сме изправени пред реалността на морското замърсяване, което провокира съвременните творци също да обърнат внимание на текущите проблеми, свързани с околната среда.

Някои артисти, като фотографа Манди Баркър, използват пластмасови отпадъци, намерени в морето или на брега, в своите творби. Тя е известна със своята ангажираност към каузата за опазване на водните басейни. Привлича вниманието ни в своите снимки с въздушна естетика, която разкрива реалността на настоящата ситуация.

MANDY BARKER
Снимка: mandy-barker.com

Британският фотожурналист Мартин Пар споделя защо морският бряг е толкова плодотворна почва за работата му. Сега, с издаването на новата му книга ,,Плажна терапия”, Пар разглежда как техническото развитие на фотографските му практики отразяват глобалното изследване на плажовете по света:

,,Отдавна съм привързан към плажа като място за снимане. Хората са естествени, когато плажуват, играят, плуват и се отпускат. Плажът е човешка лаборатория, където експериментирам с нови идеи и подходи. През кариерата ми много от фотоапаратите и техниките, които съм използвал, са били приложени първо за плажна фотография, често в началото на нов етап от работата ми.

Снимка: martinparr.com
Неизменна връзка 

Изкуството и морето са съюзници, които съвместно провокират различни емоциите у творците. Те създават история, която интерпретираме през собствената си призма, или просто не можем да я разберем, защото не я виждаме с очите си. Поетът Дамян Дамянов описва тази реакция в един стих:

„И невиждал наяве море,
те обличах в лирични представи.
Ала все не успявах добре
от мечтите море да направя!“

Последвайте ни в:

Актуално