Супа, торта, картофено пюре, спрей, ножове и чук – подобни похвати през годините използват ангажирани с различни каузи активисти или психично болни хора, когато мишените им са произведения на изкуството. Основната цел на вандалските им прояви срещу известни творби е да привлекат общественото внимание към това, за което се борят. Има и такива, които твърдят, че имат много по-сакрални причини за действията си..например, че Господ ги е подтикнал. Без значение каква е причината за вандализма им, остава въпросът – имаше ли ефект в крайна сметка? Дори и ръководителите на културни институции не са категорични по темата. Според едни той наистина насочва вниманието на обществеността (поне за кратко) към наболели глобални проблеми. Други пък ги осъждат сериозно, посочвайки, че е абсурдно да се разчита на подобни прояви да „отворят очите“ на населението.
Скорошно явление ли е унищожаването на произведения на изкуството?
В руините на Помпей можете да откриете следи от обидни графити и малки глупави рисунки, които доказват, че човечеството не се е променило толкова много. Едва през последните няколко века обаче започнахме да възприемаме изкуството като нещо толкова забележително и безценно, че състоянието и опазването му се превърнаха в основна грижа. Въпреки че историята на художествения вандализъм е достатъчно дълга, задълбоченото регистриране на случаите започва едва през XIX век. Като цяло
най-популярните мотиви на вандалите в областта на изкуството включват политика, религия,
натрапчиви идеи, причинени от психиатричното им състояние, парична печалба или себеизразяване.
„Пиета“, Ватикана
Колко удара с чук са необходими, за да се повреди сериозно един ренесансов шедьовър? В случая с „Пиета“ на Микеланджело това са само 12 удара. През 1972 г. Ласло Тот, безработен геолог, нанася тези десетина удара, като
отчупва носа на Дева Мария и оставя покривалото на главата ѝ с вдлъбнатини.
След това Ватиканските музеи предприеха усърден 10-месечен процес на реставрация, при който консерватори сглобиха отново трите фрагмента от носа ѝ и останалите 100 парчета, отлетели по време на ударите с чук. В крайна сметка творбата е направена като нова и е изложена зад непробиваемо стъкло. Римският съд признава Тот за социално опасен и го настанява в психиатрична клиника, след което го освобождава след две години.
Мона Лиза, Леонардо да Винчи
„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи просто не може да си почине. Само за последните 110 години тя е била
открадната, ударена с чаша за чай, почти нарязана и изпепелена.
Най-запомнящата се вандалска проява към творбата е свързана с японка на име Томоко Йонезу и кутия със спрей. През 1974 г. творбата е тръгнала на турне от Лувъра в Париж към Националния музей в Токио, който е въвел мерки за контрол на тълпата, които активисти на хора с увреждания смятат за дискриминационни. Ядосаната Йонезу се опитва да нарисува картината със спрей. Съдебният процес, последвал задържането ѝ, се превръща в кауза в Япония. В крайна сметка тя е принудена да плати 300 000 йени, а Националният музей – да отдели ден, в който хората с увреждания могат да посетят картината.
Четиридесет и осем години, след като е изрисувана със спрей по време на турне в Токио,
творбата отново е обект на вандализъм, този път на родна земя –
в Лувъра. Човек се придвижва до картината в инвалидна количка, след което размаза торта върху защитното стъкло, обграждащо картината на Леонардо.
„Нощна стража”, Рембранд
През 1975 г. най-голямата картина на Рембранд – „Нощна стража“ (1642 г.) – е била обект на посегателство от страна на мъж с нож за хляб. Той казва, че е бил изпратен в Райксмузеум в Амстердам от
„Господ“, който му е наредил да нареже творбата.
Въпреки че охраната първоначално се опитала да го задържи, се разиграла драматична сцена, пише Art News. По време на нея той успешно отрязал парче от картината, дълго метър и половина.
„Трябва да заключим, че платното е силно повредено“, казва пред „Ню Йорк Таймс“ П. Й. Ван Тил, изпълняващ длъжността директор на музея по това време. Тъй като творбата е била в добро състояние преди вандалския акт,
реставраторите в музея успяват да върнат картината в първоначалния ѝ вид за четири години –
макар че това не спира друг мъж да посегне на същата творба, този път с химикал през 1990 г.
Студент повръща върху картини
Първоначално се смята, че става дума за „нещастен инцидент“, както го описва Музеят за модерно изкуство. През 1996 г. канадският студент по изкуство Джубал Браун идва в тази нюйоркска институция и
повръща синьо върху абстракция на Пиет Мондриан.
Оказва се, че няколко месеца по-рано той е направил нещо подобно. „Изригнал“ е червено върху картина на Раул Дюфи в Художествената галерия на Онтарио. Браун изглежда се гордее с протестите си, които според него са имали за цел да подкопаят „буржоазната“ култура.
Охранител в музей рисува върху картина
Не всеки ден служител на музея се превръща във вандал, но точно това се случва в Центъра „Елцин“ в Екатеринбург, Русия, през 2021 г. Тогава охранител рисува с химикалка две очи върху група фигури без лица на картина на модернистката Анна Лепорская. Мистерията около случая се задълбочи, когато музеят изчака две седмици, за да съобщи за вандализма в полицията. Първоначално не са повдигнати обвинения. През 2022 г. охранителят Александър Василиев е обвинен в криминален вандализъм и му е наложена глоба. Историята се усложнява, когато той дава интервю за E1, в което разказва как
психическото и физическото му здраве са били сериозно променени
от службата му във войните в Афганистан и Чечения. Той също така твърди, че е бил подтикнат да вандалства върху творбата от група тийнейджъри. „Дадоха ми химикалка. Аз нарисувах очите. Мислех, че това са просто техни детски рисунки!“, твърди той.
“Слънчогледите”, Ван Гог
През 2022 г. активисти за климата започват серия от протести, при които се „залепват“ за рамките на емблематични произведения на изкуството в Германия, Италия и Обединеното кралство. Така опитват да накарат правителствата да действат по-бързо и да предотвратят заплахата от екологична катастрофа. Протестиращите стигнаха до ново ниво, когато в Националната галерия в Лондон
двама активисти на „Просто спрете петрола“ заляха с доматена супа картината „Слънчогледи“
(1888 г.) на Винсент ван Гог. Тъй като картината е била под стъкло, тя не е била повредена. Всъщност протестиращите заявяват, че специално са измислили протест, който да не навреди на самата творба. След този случай се появяват и други подобни протести. По време на един от тях картофено пюре е хвърлено върху картина на Моне в Потсдам, Германия. В друг пък – масло беше разпръснато върху творба на Климт във Виена.
„Иван Грозни убива сина си”, Иля Репин
Някои вандали на произведения на изкуството са мотивирани от реални или въображаеми престъпления, свързани с религиозните им убеждения. През 2018 г. 37-годишният безработен Игор Подпорин влиза в Третяковската галерия в Москва минути преди края на работното време. След като се приближил до една от най-известните творби на галерията – картината на Иля Репин, изобразяваща как Иван Грозни убива сина си,
Подпорин грабнал метален стълб и счупил с него защитното стъкло.
Това довело до три разкъсвания на платното, което наложило години реставрация.
Подпорин твърди, че изображението е богохулно и че оскърбява религиозните му убеждения. Иван IV, по-известен като Иван Грозни, не е признат светец от източното православие, но някои консервативни националистически групи настояват за канонизирането му. Твърди се, че Подпорин вярва, че разказът за насилието около Иван IV е част от антируската кампания, провеждана от Запада. С напредването на разследването обаче извършителят променя версията си. Той
твърди, че е бил пиян и превъзбуден,
тъй като никога преди това не е бил в художествена галерия. Той вярва, че самата картина го е принудила да я нападне. Нито една от версиите не спасява Подпорин от влизане в затвора, където той прекарва две години и половина.
Има ли серийни вандали?
Въпреки че повечето случаи на вандализъм в областта на изкуството, са еднократни, някои хора извършват тези престъпления отново и отново. Най-известният сериен вандал на произведения на изкуството е германецът Ханс-Йоахим Болман. Животът му е трагичен случай на човек, който е бил подведен както от медицинските специалисти, така и от властите.
Неговата вандалска поредица продължава от 1977 до 2006 г.
Медийното възмущение само го насърчава да продължи, предаде The Collector.
Болман има психично заболяване, влошено от хаотичните предписания на няколко лекари и лоботомията, която му е направена в началото на 70-те години. Очевидно тя влошава още повече психичното му здраве и намалява интелектуалните му способности. След смъртта на любимата си съпруга той бил толкова съкрушен, че решил, че иска да накара и други да загубят нещо, което са обичали. Той прекарва почти четири десетилетия, изливайки киселина върху творбите на Рембранд, Дюрер, Рубенс и много други. Общите щети, причинени от Болман, възлизат на почти 140 милиона евро.
