Какъв ефект имат демонстрациите срещу изкуството върху обществеността?

Колко от 38-те екологични протеста, организирани в музеи на изкуството през 2022 г., си спомняте? Колко от по-скорошните само предизвикаха всеобщо възмущение? Дали някой от тях е довел до осезаема промяна? Каузата на протестиращите е сериозна, заплахата е съвсем реална,

посланието е важно и спешно.

Но дали то успява да достигне до обществеността? Тези въпроси зададе наскоро The Guardian. Преди 60 години кутиите „Брило“ на Анди Уорхол и мултиплицираните ситопечати на Мерилин Монро представиха съвременното повторение като идеал за безразсъдство. Неизбежен капиталистически модел, вкоренен в пренаситените модели на производство и потребление, които отвличат вниманието и претоварват. Същевременно подхранват непреодолимо чувство на съвременна апатия. Снимка: Reuters Повторението е сложен феномен. То може да

задълбочи или да изчерпи преживяванията

в зависимост от начина, по който се използва. Повтарянето ad libitum на нещо шокиращо бързо се превръща в нещо обичайно. Осъзнавайки риска, добрите творци се опитват да не се повтарят, а се стремят постоянно да се преоткриват. От Фридрих Ницше до Сьорен Киркегор, Жан Бодрияр, Валтер Бенямин, Марк Фишер, Франц Фанон, Робърт Хюз и Амия Шринивасан - съвременните мислители са се спирали подробно на всепроникващата успокояваща сила на несъзнателното повторение.

Шокът от новото бързо се стопява във въздуха.

Доматена супа, изпръскана върху слънчогледите на Ван Гог, и картофено пюре, хвърлено върху купите сено на Моне – активистите от „Последното поколение“ и „Просто спрете петрола“ искат да ги чуем. Тяхната цел е да ни спасят от това да се поддадем на делничната, предизвикана от капитализма апатия, която е изкривила ценностната ни система. „Кое е по-важно?

Изкуството или правото на здравословна и устойчива храна?“.

Това крещяха двете протестиращи от Riposte Alimentaire, след като миналия месец напръскаха Мона Лиза с тиквена супа. Снимка: Getty Images Но прословутите протести с лепило, боя и хвърляне на храна са само върхът на айсберга. Тези активистки групи редовно участват в наистина значими начинания. Голяма част от тях се пренебрегват от медиите

поради липса на сензация.

Протест след протест, осъзнаването на тази медийна пристрастност доведе антикапиталистическите демонстранти до капан, в който те търсят внимание. Сега те са хванати в същите повтарящи се цикли на капиталистическа апатия, от които се опитваха да освободят всички нас. Проучване на Apollo Academic Surveys от 2023 г. показва, че макар че разрушителните демонстрации със сигурност могат да помогнат на някои каузи,

те често не успяват да предизвикат промяна.

Не и когато става въпрос за проблеми с висока степен на информираност, но със слаба подкрепа. Доказателство за това е безкрайният поток от очернящи коментари в платформите на социалните медии. Там ще станете свидетели на това как тези протести

влияят отрицателно на общественото мнение.

И тъй като борбата с климатичната криза е колективно усилие, сериозността на това обществено отчуждение не бива да се подценява. Проучване, публикувано от климатолога Майкъл Е. Ман през 2022 г., показва, че в резултат на протестите повечето хора се чувстват по-малко склонни да се присъединят към усилията за опазване на околната среда, отколкото преди. Снимка: Alamy Това разминаване с обществеността се дължи на

несъответствие между мястото на протеста, посланието и целевата група.

Често тези, които яростно защитават хвърлянето на храна по картините, цитират разрязването на „Рокеби Венера“ на Веласкес от суфражетката Мери Ричардсън през 1914 г. като доказателство, че подобна тактика работи. Макар че това историческо събитие

със сигурност е привлякло вниманието на пресата,

историците на изкуството посочват, че действието на Ричардсън е повлияло отрицателно на общественото мнение. Както и че последвалите посегателства върху музеите на изкуството са отчуждили повече хора, отколкото са ги приобщили към каузат. Трудно е да се определи доколко те са били ефективни за развитието на каузата на избирателното право или всъщност са ѝ попречили. След като години наред виждахме един и същ трик, последното нападение с тиквена супа срещу Мона Лиза беше излишно, ако не и направо жалко, пише The Guardian. Време е да се използват

наистина ефективни тактики.

Сега активистките групи трябва да намерят нови начини да манипулират медийното внимание, вместо да позволяват на медиите да ги притискат в ъгъла. Алтернативните успешни модели са точно под носа на активистите. Тези демонстрации могат да са успешни, ако са целенасочени и конкретни. Ако целите са ясно съобразени с целевите институции и етичните проблеми, пред които са изправени.