На 24 май – ден, в който празнуваме словото и делото на светите братя Кирил и Методий, обръщаме поглед към езика, инструмента, без когото общуването ни би било невъзможно. Учените са установили, че днес се използват повече от 7100 езика. Близо 40% от тях се смятат за застрашени, което означава, че броят на говорещите ги намалява и има опасност да изчезнат. Някои езици се говорят от по-малко от 1000 души, докато повече от половината от населението на света използва един от едва 23 езика.
Те и мъртвите езици, които вече не се говорят, преплитат в себе си хилядолетните взаимодействия между хората. Това означава, че задачата да се определи най-старият език в света е нещо повече от лингвистичен куриоз. И все пак през миналата година екип от учени прави пробив в тази насока.
Най-древнaта азбука в света
Снимка: Courtesy of Glenn Schwarz, Johns Hopkins University
В древна сирийска гробница, разкопана от изследователи от университета „Джонс Хопкинс“ в Мериленд, е открит най-ранният известен пример за азбучна писменост, гравирана върху малки глинени цилиндри. Знаците не са нито цифрови, нито клинописни. Затова те се смятат за пробив в изследването на писмения език.
Датирането с въглерод потвърди, че
цилиндрите са на повече от 4000 години.
Датират от около 2400 г. пр. н. е. Това ги прави с около 500 години по-стари от предишните писмености рекордьори, отбелязва Artnet. Глен Шварц, професор по археология в университета, който е един от ръководителите на разкопките, отбелязва: „това ново откритие показва, че
хората са експериментирали с нови комуникационни технологии
много по-рано и на различно място, отколкото сме си представяли досега“.
„Досега учените смятаха, че азбуката е изобретена в Египет или около него някъде след 1900 г. пр.н.е. Но нашите артефакти са по-стари и от друг район на картата. Това предполага, че тя може да има съвсем различна история на възникване, отколкото сме смятали“, допълва той.
Откритието е направено след 16-годишни разкопки в Ум-ел Мара (вероятно древния град Туба). Намиращ се в съвременна Северозападна Сирия, той най-големият обект в равнината Джабул през бронзовата епоха и е бил обитаван постоянно от средата на III до края на II хилядолетие пр.н.е. Градът е бил основно търговско място, през което са минавали два оживени пътя.
Екипът археолози открива поредица от древни гробници в елитен погребален комплекс, датиран между 3500 и 2000 г. пр. н. е. По време на разкопките в една от гробниците те
намират останки, придружени от накити от благородни метали,
връх на копие, каменни съдове и глинени цилиндри с дължина на четири пръста. Качеството на предметите подсказва, че тя може да е била място за погребение на царски особи.
Намерени са още през 2004 г., но Шварц представя откритията си на годишната среща на Американското дружество за отвъдморски изследвания на 21 ноември.
Професор Кристофър Ролстън, изследовател на Близкия изток, пише за разкопките през 2021 г., че проблемът с опитите за дешифриране на цилиндрите и на всеки ранен азбучен текст е „(освен всичко друго) краткостта на повечето текстове, с които разполагаме“.
Какво представляват мъртвите езици?
Съществува рекорден брой от над 900 езика, които загиват. Сред тях са коптски (на египетските християни), древногръцки, библейски иврит, старонорвежки. Как са били „убити”? Те са загинали по много причини - основната сред тях е завоеванието. Когато Римската империя е била най-силна, местните езици са били напълно изкоренени, а латинският език се е разпространил бързо в цялата империя.
В продължение на хиляди години древният език на религията, правото и тайните на живота процъфтява. Той е толкова популярен, че в крайна сметка оказва влияние върху западните езици в Европа като френския, испанския и португалския. Други фактори, довели до смъртта на езиците, са:
- Липса на писмени документи или устни традиции, които да съхранят или възродят даден език
- Създаването на първите печатници през 1476 г. променя начина, по който се говори на езиците и се изписват думите
- Тъй като все повече хора се премествали в чужбина (особено децата) майчиният им език не се предавал от по-възрастните поколения
Лингвистите смятат, че 90 % от езиците ще остареят до следващия век, предаде studyinternational.com. Твърди се, че
на всеки две седмици един език излиза от употреба.
Най-много страдат региони като Северна Австралия, Централна Южна Америка, горната част на Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка, Източен Сибир, Оклахома и югозападната част на САЩ.
Най-старите писмени езици в света
Китайски (на 6 000 години)
Снимка: AFP
Забелязан е върху животински кости, известни като оракулски, които датират от времето на династията Шан. Това означава, че за първи път писменият език е бил използван преди около 3 600 години.
Стандартната говорима форма на китайския език, известна като мандарин или путунхуа, се говори в северните, централните и югозападните провинции на Китай. Използва се от 1,4 милиарда души.
Санскрит (на 4 000 години)
Снимка: AFP
Друг от най-старите езици в света е санскритът - древен индоарийски език, широко използван в джайнизма, будизма и сикхизма. Въздействието на санскрит се наблюдава в поезията, драмата и науките, както и в религиозните и философските текстове. „Сулбасутрите“ пък съдържат геометрични и алгебрични принципи, които са допринесли за развитието на математическите познания.
Египетски (на 4000 години)
Египетският, по-конкретно древната му форма, произхожда от долината на Нил в Североизточна Африка и има връзки със семитските езици. Езикът е претърпял много разновидности - староегипетски, средноегипетски и късноегипетски до последната му фаза - коптската азбука. Йероглифното писмо, използвано за писане на египетския език, украсява стените на храмовете и гробниците, като дава представа за религиозните вярвания, историческите събития и ежедневния живот в Древен Египет.
Шумерски (на 3200 години)
Шумерският език е сред най-ранните, за които съществуват писмени свидетелства. Клинописното му писмо става известно като най-големия принос на шумерския народ. То използва между 600 и 1000 знака, отпечатани върху глина, за изписване на думите чрез разделянето им на срички. Самият език е бил говорен в Месопотамия (днешен Ирак), но е претърпял упадък. Според мнозина сушата е унищожила езика и много от хората.
Иврит (на 3000 години)
Снимка: AFP
Иврит е древен семитски език, чиито корени датират от библейски времена, което го прави един от най-старите в света. Исторически използван от ранните евреи за религиозни цели, езикът е почти напълно изгубен по време на Холокоста, но преживява възраждане в края на XIX век.
Гръцки (на 3 000 години)
Снимка: AFP
Използван повече от три хилядолетия, гръцкият език е един от най-старите в света. Развил се е през класическата епоха и е бил предпочитан от математици, философи и драматурзи.
Фарси (на 3 000 години)
Снимка: AFP
Фарси, известен също като персийски, е индоевропейски език. Произведенията, написани на него, са широко признати като един от четирите основни корпуса на световната литература.
Тамилски (на 2300 години)
Снимка: AFP
Тамилският е един от най-старите езици в света. Експерти са открили литературни произведения, датиращи от 350 г. Писмеността е оказала огромно влияние върху много различни области - включително изкуството, културата и науката.
Италиански език (на 2100 години)
Снимка: AFP
Италианският език - такъв, какъвто го познаваме днес, произлиза от латинския. След падането на Римската империя разговорната му форма започва да се формира от различни регионални диалекти.
Корейски език (на 2100 години)
Снимка: Anthony Wallace/AFP
Той има уникални лингвистични характеристики и принадлежи към корейското езиково семейство, което е изолиран език. Това означава, че няма известни близки роднини, въпреки погрешните предположения за връзката му с китайския, японския или други съседни езици.
Най-ранните сведения за него идват от старокорейски надписи, датиращи от IV век. Сред тях e Самгук Юса - безценен запис, разказващ историята и легендите за основаването на Корея.