Виртуоз – магьосник, който вместо пръчица използва своите лък и цигулка, за да твори чудеса. Изкусни разказвачи на музикални истории, те пленяват публиката със своите талант и отдаденост. Достатъчни ли са обаче те, за да достигне един артист световните висини? Несъмнено са необходими и правилните инструменти. Виртуози често изтъкват, че техните цигулки, са се превърнали в естествено продължение на тялото ми. Нима има по-голямо блаженство от това творецът и инструментът му да се превърнат в едно цяло?  Със сигурност – не! Именно поради тази причина българските виртуози изпитват специална любов към своите вековни цигулки. Кои са едни от най-впечатляващите инструменти сред тях?

Васко Василев – Amati на повече от 300 години

„Когато я открих след дълго търсене и опит с различни инструменти, бях убеден, че е всичко, което искам.  Нямах никаква възможност да я купя. Ходих да питам за заем от банка, но те поискаха да си ипотекирам къщата, която нямах. От оркестъра, в  който свирих тогава (Операта в Лион, Франция), ми предложиха те да станат гарант за заема. За целта обаче трябваше да се обвържа с дългогодишен договор с тях, което нямаше как да приема”, разказва виртуозът в интервю за Art Portal News. Точно тогава обаче в живота му се появяват хора, които силно вярват в таланта му. Те залагат дома си, за да може Василев да получи мечтаната цигулка.

„Ние с цигулката ми сме едно цяло. Тя е естествено продължение на тялото ми”, категоричен е той.

Андреа Амати, чието име носи инструментът, и Гаспаро ди Бертоли са спрягани за едни от най-ранните производители на цигулки. Инструменти, произведени от тях, съществуват и до днес. За най-старата цигулка се смята тази, изработена от Андреа Амати около 1565 г., пише yamaha.com.

Веско Ешкенази – „Гуарниери дел Джезу” от 1738 г.

„Цигулката, на която свиря, е изключително рядка. В ръцете ми е, благодарение на едно семейство от Нидерландия, което ми я предостави. Тя не е лична, тъй като цената ѝ е значителна”, отбелязва Ешкенази в интервю пред Art Portal News.

Цигуларят е категоричен, че вековните цигулки дават много по-голяма дълбочина и възможност за изява на твореца.

„Убеден съм, че големите музиканти трябва да разполагат с такива инструменти, за да могат да се изявяват пълноценно. В днешно време се правят много добри инструменти, но няма как те да зазвучат като тези на 300 години”, категоричен е той.

Дълго време най-скъпата цигулка в света е „Лейди Блънт“ на „Страдивариус“ с цена от над 15 милиона евро. След 2010 година обаче две цигулки на Джузепе Гуарнери дел Джезу биват продадени на търг за съответно над 16 и над 18 милиона евро. До наши дни са достигнали само около 200 инструмента, изработени от Гуарнери, живял между 1698 и 1744 година. Именно на това се дължи високата им цена, изтъква dw.com.

Лия Петрова – Rovelli

Превръща се в откритие на международната сцена през 2016, когато спечелва първа награда на конкурса „Карл Нилсен“ в Дания. Две години по-късно тя записва за Orchid Classics Концерта на Нилсен и Първия концерт на Прокофиев с Филхармонията на Одензе и естонската диригентка Кристина Поска. Този първи албум ѝ носи признанието на международната преса. Младата цигуларка свири на Rovelli – великолепен инструмент, създаден в Кремона през 1742 от знаменития Джузепе Гуарнери Дел Джезу. Предоставен ѝ е от частни спонсори.

Вековните инструменти на България

Министерството на културата на България притежава няколко забележителни музикални инструмента, сред които цигулка „Гуарниери” от 1733 г., цигулка „Страдивариус” от 1716 г., цигулка „Джофредо Каппа” от 1691 г. и виолончело „Гофрилер” от 1785 г.

От 1977 г. проф. Минчо Минчев свири на цигулка „Страдивариус – Барон Витгенщайн” (1716 г.). Инструментът е закупен специално за него и му е предоставен от българската държава. Наскоро той го върна обратно на служебния министър на културата маестро Найден Тодоров.

В същия ден проф. Стойка Миланова също предаде своята „Гуарниери“ от 1733 г.  През изминалата година със своята „Джофредо Каппа” от 1691 г. се раздели и  проф. Евгения-Мария Попова. Предстои те да бъдат предоставени на млади таланти. Виолончелото „Гофрилер” от 1785 г. е поверено на Венцислав Николов.

„Людмила Живкова бе човекът, който реши едно от лицата на България тогава да бъде културата. Това е една малка безценна колекция. Не мога да си представя, че в момента отнякъде ще дойдат толкова милиони, за да се купят подобни инструменти”, разказва проф. Минчев, цитиран от „Площад Славейков”, за момента, в който държавата решава да купи скъпите инструменти.

Според информация на вестник „Труд” те са били собственост на Комитета по култура на България, който ги прехвърля на Националния дарителски фонд „13 века България”, където остават до 2006 г. По времето, когато Тошо Пейков е негов шеф се налага инструментите да бъдат дарени на Министерството на културата, съобщи вестник „Труд”. Причината е, че „13 века България” не може да плаща застраховките им. Стойността на цялото дарение е 11 милиона лева. От 2006 г. досега всяка година Министерството на културата обявява обществена поръчка за застраховане на тези инструменти. Стойността ѝ е между 20 000 лв. и 26 000 лв.