Едит Пиаф, известна още като La Mome Piaf и смятана за символ на Франция, оставя траен отпечатък върху музиката на XX век. Тя е родена на 19 декември 1915 г в покрайнините на Париж, но споменът за нейния неподражаем глас е все толкова ярък и до днес.

Певицата е кръстена на медицинската сестра, екзекутирана заради помощта си за съглашенски войници в Белгия през Първата световна война – Едит Каваел. А съдбата отрежда на детето също не по-малко драматичен живот.

Едит се ражда в семейството на Анета Джована Мейар – улична певица от барберо-алжирски произход,  и Луи-Алфонс Гасион– уличен акробат от Нормандия. Оттам произтича и

легендата, че изпълнителката е родена на тротоара

на улица „Белвил“ 72.

Малката Едит не остава за дълго при своите родители. Тя е изпратена при баба си и дядо си, но там живее в недоимък. Новият дом на момичето отново се оказва временен. Когато дядо ѝ постъпва във френската армия, невръстното момиченце е заведено в публичен дом. По това време бъдещата певица страда и от нарушено зрение и

прекарва част от детството си в пълна слепота.

Впоследствие тя отново проглежда.

На 7 години Пиаф поема на път с цирковата трупа на баща си. Това са и първите артистични изяви на момиченцето, които не остават незабелязани. По-късно тя  се отделя от баща си и започва да пее самостоятелно като улична певица в Пигал и Менилмонтан.

Когато е на 16 години, Едит се влюбва в Луи Дюпон, а година по-късно ражда малката Марсел. Радостта на младата майка не трае дълго, защото дъщеря ѝ умира от менингит едва двегодишна.

През 1935 г. животът най-накрая „подава ръка“ на Едит. Луи Льопле открива даровитата певица. Тогава тя получава и прозвището La Mome Piaf. Именно той е човекът, който пръв

съветва Едит да облече черна рокля,

която се превръща и в нейна запазена марка. Годината се оказва много успешна за певицата и тя записва първите си две песни. Но съдбата лишава Едит от единствения човек, който ѝ е подал ръка. Льопле е убит от гангстери следващата пролет.

Скоро след тя се запознава и с композитора Маргерит Моно, с която впоследствие си сътрудничи през целия си живот. Пиаф продължава да представя изпълненията си на реалистични шансони,

идеализирайки живота  на улицата в песните си,

пише edna.bg. След края на Втората световна война славата ѝ се разнася и в чужбина. Едит прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка и помага на не малко прохождащи певци.

През 1947 г. тя намира любовта в лицето на боксьора Марсел Сердан. Само след 2 години обаче тя трябва да преживее и неговата загуба. В памет на загиналия в самолетна катастрофа свой любим, тя пише „Химн на любовта“, една от най-известните ѝ песни.

 През април 1963 г. Едит записва последната си песен и няколко месеца по-късно умира.