Отбелязваме Международния ден на джаза, но малцина знаят откъде идва името на този вид музика. Споровете за произхода на думата продължават и до днес.
Според една от най-интересните хипотези думата е производна на английската ass (жаргон за „задни части“). Този вид музика възниква в бардаците на Ню Орлиънс – места, определено свързани с леки жени, леещ се алкохол и упадъчни ритми в началото на миналия век. Някои лингвисти смятат, че думата е фонетична контракция от израза на възхищение „Jesus, some ass!“, който се съкращава до Jazz! Постепенно експресивното словосъчетание за одобрение се прехвърлило от женските задни части към горещи парчета музика, изпълнявани на живо в тези заведения, и така възникнало наименованието на жанра.
Музикалните историци Джефри Уорд и Кен Бърнс в книгата си „Джаз: История на музиката на Америка“ (2000 г.) предлагат друга версия за произхода, която свързва „джаз“ с първата част на думата „жасмин“. Французите донасят със себе си в Ню Орлиънс парфюмерийната индустрия, а
маслото от жасмин било популярен аромат
в квартала на червените фенери.
Макар и „зачената в грях“, музиката на чернокожите музиканти от Юга бързо излиза извън пределите на Съединените щати. Тя добива световна популярност – дотам, че се избира ден от годината, специално посветен на нея.
Решението за учредяване на този ден е взето на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2011 г. Предложението е внесено от световноизвестния джаз пианист и композитор Хърби Хенкок. Целта на деня е
да се разпространят знания за ролята на джаза
като „обединяваща сила, която насърчава мира и разбирателство между хората”.
Според ЮНЕСКО джазът спомага за намаляване на напрежението между различните социални групи, укрепва социалната роля на младежта. Той също така насърчава творческото себеизразяване и импровизацията. Денят се провежда за първи път през 2012 г. и оттогава се чества ежегодно.
Джазът е движение в музиката, възникнало от смесица от африкански и европейски музикални традиции. Смята се, че е възникнал в края на 19-и и началото на 20-и век в Ню Орлиънс. В миналото той е бил един от най-големите центрове за търговия с роби.
За хората, дошли от различни страни и говорещи различни езици, джазът се е превърнал в универсално средство за комуникация и себеизразяване. До началото на 20-и век съчетава различни музикални стилове и жанрове –
фолклор и рагтайм, госпъл и блус,
менестрелско шоу и духови композиции. Отличителни черти на джаза са импровизацията и свободният ритъм. Знаменателна дата в историята на джаза е 26 февруари 1917 г., когато Original Dixieland Jazz Band от Ню Орлиънс записва първата джаз плоча. Това е огромен успех. Смята се, че след него джазът придобива популярност в САЩ, а след това и в целия свят.
Поради липсата на строги канони на изпълнение и широчината на разпространение се формират различни стилове: куул джаз, прогресив джаз, хард боп, соул джаз, джаз фюжън и др.
Сред най-известните джаз изпълнители са Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Бени Гудман, Пол Дезмънд, Майлс Дейвис, Глен Милър, Нина Симон, Франк Синатра, Дюк Елингтън.
За родоначалник на българския джаз се смята роденият в Харманли Асен Овчаров. През 1942 г. той създава първия класически джазов оркестър в България и на Балканите. Солист цигулар в него е Сашо Сладура, а вокалистка е Леа Иванова.
След войната
джазът в България е забранен от властите като „упадъчна музика“,
а хората, които се занимават с джаз, са репресирани, припомня БТА. Асен Овчаров е арестуван и въдворен в лагера в Белене. Леа Иванова е изпратена в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура – в Ловеч, където е убит през 1961 г.
Първият български джазов състав с международно признание е легендарният квартет „Джаз-Фокус 65“. През 1967 г. той печели наградата на критиката на фестивала в Монтрьо, Швейцария.
„Бели, зелени и червени“ е
един от най-активните български джазови състави от 1970-те години.
Джазът у нас в по-ново време свързваме с имена като Милчо Левиев, Вили Казасян с Биг бенда на БНР, певците Камелия Тодорова, Васил Петров, музикантите Живко Петров, Ангел Заберски-син, Христо Йоцов, Михаил Йосифов и др.
