С бели тениски (вместо с бели маратонки) и леко наклонени глави на обложката Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени ни представят новия си албум „!Удивителни въпросителни?“. Той е готвен дълго, защото Стефан обича да изпипва всичко до съвършенство и най-после дойде времето да сподели новата си музика със света. Направи го точно на рождения си ден.

За първи път феновете на групата чуха по-голяма част от песните на големия Коледен плажен концерт на Обичайните заподозрени през декември миналата година. Още оттогава по реакциите на публиката групата избира кои песни да станат и самостоятелни сингли. „В „Заедно сами“ хората се включваха моментално в припева и крещяха с нас: „Зумбае! Зумбае! Еееео“, казва Стефан Вълдобрев.

Албумът вече е както във всички дигитални стрийминг платформи, така и на всички места, където може да си купите музика.

За да отбележим това музикално събитие ви каним

заедно да се потопим в Удивителните въпросителни на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени.

Пуснете си албума и да потегляме на това музикално приключение.

Преди да го направим обаче е редно поименно да почетем страхотните музиканти, които стоят зад проекта. Както пише и на обложката, музиката и стиховете на всички песни са на Стефан Вълдобрев. Стоян Янкулов-Стунджи е отговорен за ударните, Веселин Веселинов-Еко е на бас китарата, а различните китарни партии си поделят Иван Лечев и Мирослав Иванов.

1.„Барабан“

Албумът започва ударно като „Барабан“, който всъщност бие в ритъма на сърцето. Именно „Барабан“ е заглавието на първата песен. Само едно слушане е достатъчно, за да можеш да си я припяваш заедно с групата.

„Искам да мога/да събудя всяко заспало сърце/наранено сърце/уморено сърце…/И заедно с него/да бием: Бум! Бум! Бум!/Барабан – бам, бам!“

А защо албумът се казва „!Удивителни въпросителни?“? Може би слушайки първите две песни ще намерим отговор. Стефан дори разказва как на шега е решил да измисли заглавието с Chat GTP. Не се получава…

2. „Въпроси“

Песента „Въпроси“ обаче е красноречива, защото поставя много… ами въпроси. И въпросителни…

Сингълът вече има и самостоятелен видеоклип, в който на моменти бандата и светът около тях се преобразяват в сякаш пейзажи и герои от извънземен свят. Клипът е заснет с 360-градусова камера.

3. „Оцет ли пи, лимон ли яде“

Следва една от безспорно най-интересните песни в албума – „Оцет ли пи, лимон ли яде“.

Сарказмът и иронията прозират зад всяка дума,

а действителността ни е описана болезнено точно. Авторът осмива събирателния образ на хейтъра, на човека, който непрестанно се оплаква, недоволен и намръщен е и „храни“ околните, като говори едновременно и от негово име.

Изглежда обаче причина за „жълто-кисело-зелено“-то лице на героя не е само оцетът, който е изпил или лимонът, който е изял. Това е някак вътрешно състояние.

4. „Заедно сами“

Точно 3 секунди ви трябват, за да разпознаете следващата песен, където и когато и да я чуете. Официалното ѝ заглавие е „Заедно сами“, но някак всички я наричат просто „Зумбае“… А какво значи това –

и самият Стефан Вълдобрев няма да може да ви каже.

При първоначалните версии на песента, за да може да се направи запис, изпълнителят изпява нищо незначещото „зумбае“, за да попълни местата, където все още липсва текст. Това обаче допада на групата и те решават да остане и във финалния вариант.

Макар да има много жизнерадостна и лесна за запяване мелодия, текстът на песента засяга сякаш вечната тема за самотата и то в най-тежката ѝ форма – когато сме заедно, но се чувстваме сами.

Това е и първият сингъл от албума със самостоятелен видеоклип, който е изпълнен с много цветове и красиви лица. Видеото отново е снимано с 360-градусова камера.

5. „Хартиени лодки“

Случвало ли ви се е да се влюбите в песен от… второ слушане? Е това определено беше случаят с „Хартиени лодки“. Песента е мелодична и е

с участието на пленителната и талантлива Христина Нейкова от „2 наум“.

Другата половинка от „2 наум“ пък – Юлиян Янев, е отговорен за мастера на албума.

Поетичният текст на Вълдобрев също допринася за очарованието, което „Хартиени лодки“ носи.

„Две лодки от хартия – аз и ти,
се топим в дълги изречения.“ – колко красиво…

6. „Но не зная как“

Не знам дали само аз го чувам или групата нарочно е избрала леко да намигне на публиката си, но началото на следващата песен „Но не зная как“ много ми напомня на началото на една от най-емблематичните песни на Вълдобрев – „Обичам те, мила“. Дори и да не е нарочно, не се брои за кражба, когато става въпрос за собственото ти творчество, нали?

Песента излъчва толкова искреност и чистота като по детски. Представям си, че я изпълнява за първи път лудо влюбило се момче, което обаче не може да намери думи и смелост пред любовта.

Освен това ми направи впечатление текста „Искам да не съм в тази суета./Искам да не бъда центъра на света.“ В днешно време все по-трудно се намират хора, които не искат да са центъра на света…

7. „Ту пари, ту не пари“

Под номер седем в „!Удивителни въпросителни?“ е песента „Ту пари, ту не пари“. Парчето е само минута и 48 секунди, но има хардрок звучене и, ако го слушате на живо ще бъдете отвяти от хъса и неземния талант на музикантите. Стефан казва, че е останало в албума именно по настояване на групата. Текстът напомня на стихотворението „Сърдитко“ на Чичо Стоян.

8. „Три патрона, пистолет и икона“

И стигане до парчето, което очаквах с голямо нетърпение. „Три патрона, пистолет и икона“ е

единствената балада в целия албум.

Ключов тук е текстът и ви препоръчвам да вникнете по свой начин в него, докато го слушате.

Пренасяме се сякаш в Дивия Запад. Почти мога да чуя трополенето на коня и да видя самотния ездач на „мекия“ хоризонт. Песента е толкова филмова, разказва цяла история, както малко песни успяват.

Едно от посланията сякаш е в стил „И сам войнът е войн“, но версията на Стефан Вълдобрев звучи така: „О, дял проклет – да си роден/света да слагаш в ред, сам тежко ранен“.

9. „Вдъхновение“

Диско ритъмът на следващата песен някак рязко ни изважда от уестърн настроението. Провокиран от честите въпроси за вдъхновението, които му задават, музикантът посвещава цяла песен на темата.

Песента разказва за срещата с вдъхновението, което предлага на артиста да размени „себе си за някой сладък/миг от вечността“. Предложението изглежда изкусително, но е сякаш „сделка с дявола“. Лирическият герой е готов обаче да даде всичко свое, но не и душата… Аналогия може да направим и с „Приказка за стълбата“ на Смирненски. Тук обаче героят поставя границата –

душата е твърде висока цена, дори за вдъхновението.

Специални благодарности Вълдобрев изказва за Владимир Ампов-Графа за звуковия дизай на вокалите в песента „Вдъхновение“.

10. „Черно-бяло Черно море“

Неусетно стигнахме до предпоследното парче от албума и последната песен – „Черно-бяло Черно море“. Заедно със Стефан Вълдобрев в песента чуваме детската вокална студия „Дъга“. А на сцена заедно са толкова атрактивни.

Трябва да призная, че това е може би една от най-любимите ми песни в албума. Изпълнена е с нотка носталгия по времената, в който снимките и сякаш света е бил черно-бял, но толкова по-истински.

Времената, в които „щом са питали: „Взимаш ли тази жена?“/и ти си казал „Да!“, било е „Да!“ за цял живот“, в които къщите били по-здрави, топлината по-топла и „пластмасовият вкус не е бил познат“.

11. „Трансгалактик кайзершман“

„!Удивителни въпросителни?“ завършва с инструментален трак със сложното име „Трансгалактик кайзершман“. Звученето наистина е трансгалактическо с всички интересни и необичайни звуци.

Както всеки път – Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени не разочароват нито със звучене, нито с текстове и „!Удивителни въпросителни?“ е истинско музикално приключение, което щом чуете за първи път, ще повтаряте дълго.