Tекстовете на песните през последните 40 години са по-прости, гневни и повтарящи се, показва проучване, публикувано в списание „Scientific Reports”. Изводът е направен от екип европейски учени, изследвали подробно стиховете на песни от 80-те до 2020 г., пише „Гардиън”.

Базата данни, с която разполагат, е съставена от около 12 хил. песни на английски език. Примерите са подбрани от различни жанрове – рап, кънтри, поп, рок и R&B. Преди да се влезе в детайлите на проучването, авторите все пак изтъкват, че музикантът

Боб Дилън спечели Нобелова награда

за литература заради текстовете на песните си.

В статията си в „Scientific Reports“ екипът се въздържа от посочване на конкретни примери за опростяването, но основният автор на проучването Ева Зангерле от Университета в Инсбрук, Австрия, коментира, че

текстовете на песните понякога са огледало на обществото

и показват промяната в неговите културни ценности, емоционалност и приоритети през годините.

„В последните 40 години ставаме свидетели на драстична промяна в музикалния пейзаж – от начина, по който музиката се продава, до това как се продуцира“, казва Зангерле.

Изследователите наблюдават няколко фактора – емоцията в текстовете на песните; сложността на употребения език и колко често дадени думи се повтарят.

„Във всички жанрове се наблюдава тенденцията текстовете да стават поопростени и повтарящи се“, обобщава тя,

Наблюдава се и все повече егоцентризъм в музиката, вследствие на скок на употребата на думи като „аз“ и „мой“. Най-често текстовете с повтарящи се думи и фрази са в рапа, но там е обичайно текстовете да са най-дълги, уточняват изследователите. Тъкмо в този жанр се отчита и най-висок ръст на гнева.

Проучването прави още няколко важни извода –

първите 10-15 секунди от една песен са решаващи

дали парчето ще бъде изслушано докрай, или пропуснато, и очаквано, пише „Площад Славейков“. Песните с по-чести повторения на припева и повтарящ се текст имат най-голям потенциал да станат популярни.

„Текстовете на песни днес се запомнят по-лесно. Същото наблюдавам и аз, когато слушам радио“, заключава Зенгерле.