След незаобиколимите романи „Майките“, „Поразените“ и „Не ви познавам“ един от най-разпознаваемите гласове на съвременната българска литература – Теодора Димова – ще зарадва своите почитатели с нов роман. На 12 октомври в книжарниците ще се появи новият монументален разказ „Всичко, което се случва“, съобщават от издателство „Сиела“.
„Всичко, което се случва“ се фокусира върху съдбата на евреите в България и Европа по време на Втората световна война. Книгата разказва много за миналото, нюансира исторически факти и съдби, но го прави по начин, който не просто е присъщ на фикцията, а се е превърнал в запазена марка на романовото писане на Теодора Димова – с безпощадно проникване в психиката, разголване на съвестта и непримиримост към себезалъгването.
Снимка: Издателство „Сиела“
Романът ще има официална премиера на 22 октомври от 18:00 ч. в зала „Американски център“ на Столична библиотека. Книгата ще бъде представена от литературните критици проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а модератор на срещата ще бъде журналистът Георги Ангелов. Входът е свободен.
„'Всичко, което се случва' е не само за света от вчера, но и за днешния, в който оголеното човешко състояние продължава да се нуждае от защитата на морала, прошката и любовта“, казва проф. Амелия Личева.
„Тази книга, смятам, няма аналог в съвременната ни литература.
Тя е най-силна в своето нравствено послание, съчетано с психологическия разрез на редица човешки съдби, видени в гранични и трагични обстоятелства. С документална прецизност и емоционална съпричастност авторката реконструира едно жестоко и мрачно време – 1940–1943 г., когато е гласуван и задействан мракобесният Закон за защита на нацията; време, в което истинският герой (прототип на реална личност – Димитър Пешев), осуетил депортацията на българските евреи в лагерите на смъртта, е низвергнат и наказан от своите съпартийци като предател. Но Теодора Димова сякаш игнорира всякакъв героизъм. Тъкмо наопаки – на моменти, много моменти, властват страхът, песимизмът, отчаянието, видени както през очите на жертвите, така и проектирани в съзнанието на този, който има куража да се опълчи срещу унищожението на своите еврейски съграждани.
По-късно пак същият, спасилият толкова хиляди животи, е обявен за фашист и превърнат в „бивш човек“.
Осъден от т.нар. Народен съд, унизен и лишен, както сам признава, от каквото и да било бъдеще в комунистическото общество, в дните на своето „доизживяване“ той разнищва своята същност, а безкомпромисната му вътрешна изповед е доуплътнена от още и още саморазкрития – личностно-интимни и социопсихологически – на прекрасно изваяните женски образи“, споделя българският литературен критик и историк на литературата Алберт Бенбасат.
