На 27 март от 19 часа в Камерната зала на Софийската опера ще се състои световната премиера на операта „Крадецът на праскови“ от Благовеста Константинова. Либретото е на Цонка Великова по едноименната повест на Емилиян Станев.

Режисьорът ѝ Теодор Георгиев споделя, че идеята за поставянето на операта е дошла от неговия професор академик Пламен Карталов.

„Първоначално спектакълът се появи като дипломна работа. Сега дойде време да заживее на Камерната сцена на Софийската опера и балет. Търсенето ми за решение на сценичното действие тръгна от повестта на Емилиян Станев. Това беше изключително

емоционално пътешествие, което ме потопи в дълбоката драма

на главната героиня Лиза. Гледах и великия филм на Въло Радев с невероятните актьори Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов и Васил Вачев“, разказва той.

По думите ми „музиката в стила на романтизма отвежда на друго ниво съзнанието“.

„Тя прокарва основни три лайтмотива, които звучат постоянно в операта. Това са 

мотив на любовта в първи цигулки,

на съдбата във флейти, обой, кларинет, фагот, на войната – корни, тимпани.

Чувствайки ужаса, през който минава най-вече Лиза, реших да включа в спектакъла театъра на сенките. Те са нейните най-големи страхове и желания. Сънят е единственото място където подсъзнанието работи“, пояснява Георгиев. Режисьорът допълва, че целта му е била да илюстрира съня на Лиза от увертюрата.

Проф. Благовеста Константинова също споделя спомените си за написването на операта.

„Написах операта „Крадецът на праскови“ през зимата и лятото на 2009 година. А оркестровата партитура завърших през 2011 година. Повестта на Емилиян Станев ме привличаше отдавна. Предложих на моята колежка и приятелка проф. д. н. Цонка Великова да ми напише либрето. Нямах търпение да започна да композирам, дори започнах да пиша, без да имам цялостното либрето“, обяснява тя.

Операта се състои от две действия и седем сцени, въведение, две интермеци и ноктюрно.

„Наблегнах на личните преживявания на героите, на техните чувства, мисли, на личната им драма. Особено развит е образът на Лиза. В операта ми има няколко лайтмотива, които оформят и движат музикалната драматургия. Още във въведението се появяват водещите теми на „войната“, „съдбата“ и „любовта“. Те преминават през цялото произведение. Мотивът на Полковника също се появява няколко пъти в операта в зависимост от драматургичното действие“, завършва проф. Константинова.