Отбелязваме 12 години без големия актьор Велко Кънев

Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. Екранните му превъплъщения са емблематични и са част от златните години на българското кино с филми като „Оркестър без име“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“, „Маневри на петия етаж“, „Матриархат“ и много други.

Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО,

която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване „Клуб НЛО“. На днешния 11 декември се навършват 12 години от кончината на големия актьор. Той е роден в Елхово на 31 юли 1948 г.

Възпитаник е на първия випуск на Апостол Карамитев

във ВИТИЗ, където завършва през 1973 г. От 1973 до 1976 г. Кънев играе на сцената на Драматичния театър в Сливен, след което в Сатиричния театър „Алеко Константинов“. От 1979 г. е част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Антон Радичев, Стефан Данаилов и Велко Кънев в “Маневри на петия етаж”; Снимка: 24 часа През 1986 г. Велко получава наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра мъжка роля в „Да обичаш на инат“. През 1991 г. взима колективен „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля в спектакъла „Дванайсет разгневени мъже“ на Леон Даниел в Народния театър. През 1994 г. получава втори „Аскеер“, този път за най-добра мъжка роля в моноспектакъла на Иван Добчев „Великденско вино“. На 2 октомври 2008 г. Велко Кънев е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен, за

заслуги в областта на културата и изкуството.

На същата дата актьорът отпразнува своята 60-годишнина на сцената на Народния театър с премиерата на моноспектакъла „Дванадесет разгневени монолога“. Това са само малко част от всички заслужени награди и отличия, които Велко Кънев получава, пише "24 часа". На 11 декември 2011 г. той напуска този свят на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване от рак на гласните струни.

„Той бе артист и когато мълчеше, казваше всичко с очите си,

а те бяха пълни с горест и смирение. Смирението на човек, който знаеше, че е живял живота си достойно, че е оставил след себе си незаличима диря“, казва тогавашният директор на Народния театър Павел Васев на погребението на актьора.