Продължаващата стачка в Лувъра вече не е просто трудов спор. Тя се превърна в изпитание за това колко сигурно, надеждно и компетентно се управлява най-посещаваният музей в света, пишат от Нова.
Зад стачните действия стоят не само влошени трудови отношения, но и състоянието на самата сграда - рушащи се части от остарелия бивш дворец вече се смятат за опасни.
В основата на кризата се крие по-дълбок разлом - обир на бижута на стойност 102 милиона долара, който разкри пробиви в сигурността в самото сърце на институцията и превърна дългогодишните недоволства на персонала в национално разследване.
Напрежението вече беше достатъчно голямо, когато спонтанна стачка през юни внезапно затвори музея, оставяйки посетители блокирани под стъклената пирамида. Седмици по-късно Лувърът затвори офиси и публична галерия заради отслабени подови греди, което засили опасенията за занемаряване в целия комплекс, съществуващ от векове.
Обирът посред бял ден през октомври, при който бяха откраднати кралски бижута, засили вниманието на законодатели и одитори, превръщайки оплакванията на служителите във въпроси за институционален провал.
Представители на Министерството на културата се опитаха да потушат конфликта, като предложиха да отменят планирано съкращение на финансирането за 2026 година, да наемат допълнителни охранители и персонал, обслужващ посетителите, и да увеличат заплатите, но синдикатите отхвърлиха мерките като недостатъчни. В понеделник те гласуваха за обявяване на стачка заради хроничния недостиг на служители, влошаващото се състояние на сградите и управленските решения и удължиха протестните действия в сряда за най-малко 24 часа.
Музеят частично отвори врати в сряда с ограничен „маршрут на шедьоврите“, който дава достъп до „Мона Лиза“, Венера Милоска и няколко галерии — временна мярка, дошла твърде късно за някои посетители.
Докато натискът се насочи директно към президента на Лувъра Лоранс де Кар, министерството назначи Филип Жост, ръководител на реставрацията на катедралата „Нотр Дам“, да помогне за реорганизацията на музея. Това широко се тълкува като знак, че доверието в управлението на музея е разклатено.
Кражба за милиони, отнела само секунди
Снимка: Fox News
Миналата седмица френски сенатори бяха информирани, че крадците, отмъкнали кралските бижута на стойност над 100 милиона долара, са напуснали Лувъра с едва около 30 секунди аванс - детайл, който ясно показа мащаба на провала.
Парламентарно разследване определи кражбата от 19 октомври като резултат от поредица от грешки. Само една от двете камери, покриващи мястото на проникване, е работела, а охраната не е разполагала с достатъчно екрани за наблюдение на записите в реално време. Когато алармата най-накрая се задействала, полицията първоначално била изпратена на грешно място, което се оказало решаващо забавяне, заявиха разследващите.
И четиримата заподозрени извършители са арестувани, но бижутата все още липсват. Интерпол е включил предметите в своята база данни за откраднато изкуство заради опасения, че могат да бъдат разглобени или изнесени зад граница.
Рушащата се институция
Снимка: Shutterstock
Обирът изостри вниманието към състоянието на Лувъра. Части от огромния комплекс бяха затворени, след като служители откриха конструктивни слабости, включително девет зали в галерията „Кампана“, посветени на древногръцка керамика. Технически доклади посочват „особена крехкост“ на носещите греди, което наложи преместване на персонала и затваряне на помещенията до второ нареждане.
Синдикатите заявяват, че части от сградата на стотици години са в „много лошо състояние“, като посочват инциденти като теч на вода през ноември, който повреди стотици исторически книги, като доказателство за по-широко занемаряване.
Погрешни приоритети
Снимка: Le Louvre
Предложението „Мона Лиза“ да получи самостоятелна зала със собствен вход беше замислено, за да облекчи огромния наплив от посетители. Вместо това то се превърна в символ на това, което работниците възприемат като погрешни приоритети.
Подкрепян от Макрон, планът предвижда отделяне на картината от ,,Залата на държавите“ с цел подобряване на потока от посетители. Поддръжниците казват, че това отразява реалността на масовия туризъм, при който повечето посетители идват основно, за да видят шедьовъра на Леонардо да Винчи.
Синдикатите възразяват, че проектът подчертава фиксацията върху атракции с голям обществен интерес, докато недостигът на персонал, разпадането на инфраструктурата и пропуските в сигурността продължават. Те твърдят, че средствата за преустройство биха били по-добре използвани за ремонти, модернизация на наблюдението и подсилване на персонала на първа линия.
Бившият директор отказва да поеме вината
Бившият директор на Лувъра Жан-Люк Мартинес заяви пред сенатори, че планът за сигурност на музея е бил достатъчен, като не пое отговорност за пропуските, разкрити от обира.
Мартинес, който ръководеше Лувъра от 2013 до 2021 година, призна забавянията в планираното обновяване на стойност 54 милиона евро и каза, че е бил „потресен, разтърсен и наранен“ от кражбата. Когато му беше съобщено, че неговият наследник по-късно е определил плана като непълен, той отговори: „Смятах, че този план е достатъчен.“
