Мина точно една седмица от връчването на театралните награди „Икар“, но вълнението още се усеща във въздуха. И макар всички номинирани да заслужават да спечелят, победителят е само един и само той си тръгва със статуетката и титлата „най-добър“.

Театърът обаче е колективно изкуство и затова, когато „Хага“ спечели наградата за най-добър спектакъл, на сцената се появиха много хора.

Представление

предизвика фурор с появяването си

на сцената на Народния театър. Номинациите му за „Икар“ тази година – включително за режисура, сценография и дебют, бяха напълно оправдани.

Макар да имаше опашка от хора, които след церемонията искаха да поздравят режисьора Галин Стоев, ние също успяхме да го направим и да му зададен няколко въпроса.

– Честит празник и поздравления за наградата, г-н Стоев! Споделете ни какви послания отправя „Хага“?

– Това представление не отправя послания, а работи на принципа на огледалото. Тоест се опитва да изправи едно огледало срещу зрителите и те съответно през фактологията на случващото се и през документалния текст, защото

40% от него е такъв

и изразява гледната точка на агресора – в случая руската гледна точка, да изпитат нещо лично и интимно. По този начин може би се изследва прага им на търпимост към чудовищните неща, които една държава прави срещу останалата част от света.

– Защо в спектакъла все пак възтържествува справедливостта?

– Това е решение на авторката на драматургията – Саша Денисова. Но всъщност аз не мисля, че възтържествува правдата. Интересното при постановката е, че се предполага, че действието се случва в бъдещето. Всички тези военни престъпници са в Хага и трябва да бъдат съдени, но ние не знам дали в нашата реалност ще доживеем до момент, в който справедливостта да бъде раздадена, защото това е важно за цялото човечество. В момента

навлизаме в толкова остра фаза на несигурност,

която е много интересна за изследване и наблюдаване, но е много трудна за живеене. Мисля, че хората имат нужда от все повече разкази като този на „Хага“, за да не забравят вътрешния си компас, който им показва кое е справедливо и кое не, кое е добро и кое е зло. Защото мисля, че живеем в момент, в който много хора отказват дори да решават кое е добро и кое зло и делегира това на някой друг – на идеология, на партия, на група или квартална банда, ако искате, на идея. Но къде са те в цялото нещо и дали мислят със собствените си глави – това е големият въпрос.

– Може би затова е театърът, да пренапишем нещата, които в действителността ни се иска да са по друг начин…

– Театърът е пространство на фантазиране и на игра. В него можем да измисляме нова реалност и може би тя ще започне да рефлектира върху действителността и така да стане нещо хубаво накрая.

– С какви предизвикателства се сблъскахте, създавайки спектакъла?

– С най-различни, но важното беше, че ги преодолявахме като екип, защото имахме далечно зададена цел. За мен лично беше много важно да извадя това представление. Дори не ме занимаваше толкова влиянието на естетиката, художествената част – разбира се, тези елементи са важни, но освен тях имаше нещо, което надхвърляше целия този кадър. Мисля, че това ни даваше енергия да продължим, независимо от трудностите.

– Актьорите също са ключови за успеха на представлението „Хага“.

– Да, това са великолепни актьори най-вече, защото могат да играят заедно, като трупа. Защото, когато на сцената се вижда истинска трупа това винаги е много впечатляващо за зрителите. И аз съм много щастлив, че в Народния театър има такава. 

– Каква следа оставя този спектакъл в кариерата Ви?

– За мен това е много важно нещо, защото такъв тип проекти се случват много рядко. Да правиш нещо, което е толкова директно свързано с действителността и да знаеш, че докато гледаш случващото се на сцената – в същия момент може би падат бомби и умират невинни хора… За мен това е много важно. Да видя

как театърът слага пръст в пулсираща реалност

и да ни връща тук и сега, независимо от всичко, което всякакви политически партии, идеологии или конспиративни теории правят с нашите съзнания.