НАТФИЗ – “люлката” на актьорската гилдия у нас, едно своеобразно ателие, където царуват талантът и изкуството във всичките им форми. Макар десетки пъти да съм минавала покрай сградата на Кукления театър на Академията, прекрачих прага ѝ едва наскоро, за да посетя “Ателие Чехов” – спектакъл с участието на четвъртокурсниците от класа на проф. Жени Пашова от специалност “Актьорство за куклен театър”.

Бях убедена, че пиесата ще се отличава от всичко, което бях гледала до този момент. Каква е причината? – О, далеч не е една единствена. Всичко започна още преди да стартира официалната част от представлението.

Разпяване отляво, творческа суматоха на сцената. Гледах случващото се притихнала в продължение на няколко минути. Студентите умело ни показваха

света на актьора, който обикновено остава скрит зад завесите,

а именно подготовката преди излизането на сцената. От унеса ме извади режисьорът на постановката Петър Пашов, който напълно необезпокоявано се разходи пред сцената и раздаде различни предмети на актьорите. Чрез тях те успяха да представят и още един свой талант – умението да импровизират. Именно така се породи един напълно неочакван нов театрален текст – „написан“, изигран и почувстван от актьорите. Това обаче беше само загрявката преди шедьовъра, на който предстоеше да станем свидетели.

Младите актьори не спираха да будят изненада и възхищение, “изкарвайки от ръкава си” впечатляващи артистични заложби. В даден момент малката сцената на Кукления театър сякаш вече трудно побираше всичките им таланти. Те пяха и танцуваха  неудържимо, бяха и осветители, и майстори на имитацията. И всичко това не в едно, а в няколко представления. 

Създадена по мотиви от разкази и пиеси на Антон Чехов, постановката

позволява на българската публика да препуска

из истории като “Вещицата” и “Предложение”. И макар в основата на многопластовия сюжет на постановката да бяха класики на великия драматург и писател, то емблемата на вечерта оставаха групата млади надежди, които оставиха сърцето си на сцената.

Те в действителност играха сякаш животът им зависи от положителната реакция на публиката. А такава определено не липсваше. Бурен смях огласяше малката зала в продължение на близо 2 часа. 

Лампите светнаха и всички присъстващи отново се върнахме в реалността.  Вълна от напълно заслужени аплодисменти “заля” класа на проф. Жени Пашова. След притихването им, вярвам, всички напуснахме залата с топло усещане в сърцето си – сигурни, че бъдещето на българския театър е в добри ръце.

Ако искате и вие да се потопите в магията на студентския театър, можете да си закупите билети за “Ателие Чехов” ТУК. В сайта на НАТФИЗ ще откриете информация и за останалите представления на възпитаниците на Академията.