Сряда вечер – пред Националния дворец на културата се вие опашка от хора, нетърпеливи да се срещнат с  “Нашенец”. Сред тях бях и аз, обзета от вълнение за предстоящия моноспектакъл. Признавам, че това беше първият път, в който ми предстоеше да гледам представление с участието на Мариус Куркински. Още по-специално беше, че именно с него през миналата година беше отбелязан и юбилея на актьора. Сценичният му “рожден ден” – 30 години, беше отбелязан в Зала 1 на НДК. Празненствата обаче продължават из цялата страна.

На едно своеобразно пиршество на театралното изкуство станахме свидетели отново в НДК. Защо пиршество ще попитате? – Защото за всеки присъстващ имаше по нещо. На едни Мариус Куркински подари усмивка, на други – огромна доза смях, на трети – топлина и удовлетворение, които само “прегръдката” на изкуството е способна да осигури. 

В началото останах изненадана от скромния декор – стол, скрин, посуда. Минути след началото на моноспектакъла обаче разбрах, че когато

талантът изпълва сцената,

предмети не са необходими. Мариус Куркински се превъплъти в пет образа, „въоръжен“ единствено със своите неизмерими актьорски умения. Докато той се вихреше на сцената, си спомних една крилата мисъл – “добре, че е шегата да си кажем истината”. Останах изумена как изкусно успя да представи ежедневни проблеми и гротескни черти на характера на някои българи по хумористичен начин. 

“Ето това е култура”, възкликна дама от задните редове. Огледах се и осъзнах, че в действителност е така. Изправени на крака десетки младежи бурно аплодираха моноспектакъла. Възторжени изблици “Браво, Мариус” се чуваха от всеки ъгъл…и всичко това напълно заслужено. Куркински за пореден път постигна онова, към което всеки артист се стреми – събра хиляди хора под един покрив  и може би  най-важното – подтикна ги да се засмеят искрено, но и замислят.