Проф. Пенко Господинов е много обичан преподавател и артист. На тазгодишната церемония по връчването на „Икар“ към дългия списък с театрални отличия той прибави и

награда за Водеща мъжка роля

за ролята си в представлението на Драматичен театър Ловеч „Седемте стола“.

Успяхме да поздравим Пенко Господинов и да му зададем няколко въпроса.

– Поздравления за отличието! Очаквахте ли наградата?
– Не, не съм очаквал. Дойдох да видя какво ще стане. Церемонията беше много хубава. Искам да благодаря на Съюза на артистите. Наистина беше много стилно и премерено. Беше удоволствие да гледам.

– През кариерата си многократно сте бил награждаван в различни конкурси. Какво обаче ознава „Икар“-ът за Вас?
– Тя е свързана с едно представление, което направихме заедно с Ловешкия театър, по „12-е стола“ на Илф и Петров с режисьор Дамян Тенев. За мен срещата с Дамян и с колегите от Ловешкия театър е голямо щастие. Затова ми е толкова скъпа тази награда – заради срещата с тези хора.

– Как се сработихте с Петко Венелинов?
– Много добре се сработихме. Тази среща е от редките. Защото с него не сме работили заедно, само се познавахме, но

от първата секунда си паснахме

и на човешко, и на професионално ниво, и на сцената. Аз лично в театъра и в живота ценя най-много партньорството, може би защото е толкова рядко, но когато се случи – е изключително ценно.

– Трябва да празнуваме театъра, защото…
– Е празник споделянето между душите.

– Ако животът ми беше пиеса, щеше да се казва…
– „Хамлет“.

– Изкуството учи на…
– Смирение.

– На „Седемте стола“ има..
– Хора.

– Това, което ме предизвика в ролята, е…
– Персонажът – Иполит Матвеевич Воробянинов.

– Сцената се превръща в „Бойно поле за действие“, защото…
– Тези аналогии с бойно поле мен малко ме плашат. Мисля, че сцената е поле за любов и сътрудничество. Сцената е абсолютна алтернатива на живота, някакъв противовес.

Обширно интервю с Пенко Господинов очаквайте на 14 април в artportal.news.