„Бих могъл да определя любовното си чувство към театъра като религия, която съм изповядвал в храма на Мелпомена. В този храм аз съм се старал да съм честен творец“. Думите са на един от доайените на Сатиричния театър актьора и писател Вели Чаушев. На 11 септември той щеше да навърши 90 години, припомнят от културната институция.
През 1961 г. режисьорите Боян Дановски и Гриша Островски го канят в трупата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София. На сцената на Сатирата
играе в продължение на 45 години,
превъплъщавайки се в образите на Младия в „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Тагрум от „Старчето и стрелата“ на Никола Русев, художникът Петров от „Островът“ на Борис Априлов, Фенерджията от „Мистерия-буф“ от Владимир Маяковски.
Участва и в постановките „Пътник без багаж“ от Жан Ануи, „Седмо: Кради по-малко!“ от Дарио Фо, „Мъртви души“ от Николай В. Гогол, „Съвест“ от Емил Манов.
Незабравими за зрителите остават и превъплъщенията му в два моноспектакъла по Валери Петров – „Разтворен прозорец“ и „Сърцето е заложна къща“.
„Като душевност, аз
намерих във Валери Петров своя изповедален поет.
Така, както вярващият намира в евангелието своя текст пред всевишния!“, признава актьорът.
Днес Вели Чаушев има своето почетно място в Голяма зала „Щастливеца“ – ред 8, място 9. Ликът му е включен в стенописа „Небесен театър“, който посреща зрителите на Сатирата в централното фоайе на театъра.
