Златна есен – ах, как хубаво звучи, сякаш всички ще се отдадем на блянове и своите мечти. Според Емили Бронте всяко листо шепне истории за блаженство. Често обаче те са просто един от признаците за края на една красива пролетна приказка. В пиесата на Малък градски театър “Зад канала”, носеща красивото име “Есенна градина”, сезонът  олицетворява именно повратния момент на упадък в човешките отношения, когато връзката между двама души е изстинала, интересите са заели мястото на любовта и уважението, a в основна движеща сила са се превърнали парите. Според спектакъла, създаден от Лилиан Хелман, хората обикновено преживяват този душен катарзис, когато достигнат средна възраст, позната още като есента на техния живот. 

Неговите проявления могат да бъдат коренно различни – своеобразната

метаморфоза се задвижва спрямо характера

на всеки един от персонажите. Докато при едни тя може да се изразява в съмнения в собствените им способности и сексуална ориентация (Фредерик – в ролята Георги Кацарски) или стремеж към вечна младост (Роуз, представена брилянтно от Ирини Жамбонас), то при други може да разкрие романтичната им натура (Едуард и Елис).

Може би най-силно впечатление в пиесата прави персонажът на Елис (Василена Атанасова), която събира цялото отчуждено семейство отново заедно, за да позират за портрет, който да запечата облика им за вечността. Разбира се, начело е самата Елис. Тя  пристъпва уверено сред тях, а котешката ѝ осанка сякаш “крещи” – “Властвам над вас”. Парите ѝ се превръщат в конците, които движат тези привидни човеци, а всъщност кукли. 

Казват, че с времето всички губим очарованието си. Елис обаче го развива… към самия край на пиесата. Когато си мислим, че хаосът в есенната градина никога няма да може да бъде подреден – тя показва своите човешки черти – страх, отрицание, а след това и любов. Научила, че мъжът, който обича – може съвсем скоро да си отиде от този свят, тя сграбча живота му – и буквално, и преносно. Схватката между нея и Едуард (Леонид Йовчев) е онзи повратен момент, в който тя сякаш осъзна, че

не са ѝ необходими подобни фалшиви отношения –

престорени любов и уважение от роднините ѝ. Изграденият ѝ чрез хиляди нишки характер все пак тъне в мистерия до самия край на спектакъла. Тя дава се разбере, че е наясно, че роднините ѝ искат единствено парите ѝ, но същевременно продължава да ги кани в дома си година след година. Може би така парадира с властта си? Може би просто е самотна? Всеки от публиката може сам да направи своето заключение.

Силен е контрастът се наблюдава не само в пресъздадените отношения между Елис и близките ѝ, но и в прочита на едноименната пиеса на Хелман от режисьора Юрий Дачев. Той включва допълнителни персонажи като прислужницата Констанс (Таня Пашанкова), лудо влюбена в обаятелния и напорист художник Никълъс (Богдан Бухалов), на когото се пада тежката задача да нарисува семейството. Друга съществена разлика е и героинята на едно от най-младите попълнения на Малък градски театър “Зад канала” – Мартина Тодорова. Младата надежда на театъра се превъплъщава в София – любимата на Фредерик, която е радушно приета от семейството и дори намира място в семейния портрет. В оригиналната пиеса обаче виждаме, че самата тя е израснала в лятната къща. Пречупената през погледа на Юрий Дачев приемственост към нея сякаш свидетелства в полза на това, че

Елис е просто една самотна жена,

която използва парите като способ да си набави така необходимата близост с други човеци.

Един такъв стремеж – публиката да се запознае отблизо с настъпилата есен в човешките отношения,  носеше и самият декор. Макар навън да е зима, а улиците и дърветата да са обсипани с пухкав сняг, сценографът  и костюмограф Свила Величкова беше успяла да върне обратно есента. Десетките листа, разпръснати по сцената, често политаха към първите редове, пренасяйки присъстващите в една истинска “Есенна градина”. 

Искате ли и вие да се насладите за красотата ѝ? Можете да го направите на 26 януари в Малък градски театър “Зад канала”.