Ирландия, XX век – необичайно място и период за ситуиране на действието от пиеса на драматурга Антон Чехов… не и в съзнанието на драматурга и сценарист Саймън Стивънс. Адаптацията му на “Вуйчо Ваньо”, представена на сцената на Duke of York’s Theatre в Лондон, изненадва със своя

модерен и новаторски поглед над класическия текст.

Различните място и имена на персонажите, както и фактът, че има само един актьор на сцената – за момент могат да объркат представите на публиката за мащаба на представлението, на което ще станат свидетели. 

Стъпването на актьора Андрю Скот на сцената обаче мигновено действа отрезвяващо и

разсейва всички съмнения, които може би са таени предварително.

Ако не сте имали удоволствието да посетите представление с негово участие, бих ви го описала с едно единствено словосъчетание – човекът театър. 

Един, два, три, четири, пет…в даден момент спрях да броя персонажите, в които той успя да се превъплъти в рамките на два часа. Просто се потопих в света на Чехов, такъв какъвто е той в очите на режисьора Сам Йейтс, Саймън Стивънс, сценографа Росана Вайз и Андрю Скот.

Неусетно се пренасяме в ирландска ферма. Тя е дом на болнавия и застаряващ режисьор Александър, изпитващ сериозни финансови затруднения. Заради своята неспособност да създаде стойностна продукция в продължение на години той се оказва принуден да се премести в провинцията със своята млада и красива съпруга Елена. Те делят един покрив с дъщерята на Александър от предишния му брак – Соня, и нейния Вуйчо Ваньо, които

“за английско благозвучие” наричат Айвън.

Майката на Соня – Анна, отдавна не е сред живите, а във фермата (нейна зестра, която остава за дъщеря ѝ) е напът да избухне

“граната”, изпълнена със страст, дългогодишно преглъщано унижение

и ярост. Предпазителят ѝ е готов да дръпне лекарят Майкъл (Астровски в оригиналната пиеса), който е тайно влюбен в Елена, но и същевременно обожаван от Соня. 

Объркахте ли се напълно? Признавам, моето съзнание също неколкократно се луташе в опит да разбере кой персонаж точно илюстрира Андрю Скот в дадения момент. 

За щастие, всяка от метаморфозите му беше

подплатена с умело гласово майсторство

и характерен за всеки персонаж маниер. Начинът, по който Елена си играе с колието си, когато е замислена, например, е изключително деликатен и нежен – също като самата нея. Действията на Соня също илюстрират нейната същност. Говорейки за своите чувства, тя скрива лицето си с кърпа. Макар по този начин да опитва да се скрие от публиката, тя разкрива много повече, отколкото предполага – своята срамежлива страна и неспособността си да изразява свободно чувствата си. 

Не по-малко интересен за “дисекция” е персонажът на вуйчо Ваньо – човекът, чието име носи постановката. Замислих се защо ли всъщност е така. Оказва се, че изневярата, прикритите чувства, алкохолизмът и болните амбиции

бледнеят пред сдържаните с години емоции на човек,

който вече няма нищо за губене. 

Ваньо в продължение на години смята Александър за свой идол. Той дори наизустява репликите на героите от всичките му филми. Смъртта на сестра му, която толкова обича, се оказва първата повратна точка в живота му. След нея единственият смисъл и спомен, който му остава, е фермата. Когато обаче Александър заплашва да я продаде – светът му рухва, а с него и стената, зад която е криел чувствата си през всички тези години. Изходът е само един – трябва да убие човека, който се подиграва с всичко сакрално за него. Дали обаче ще има смелостта да го направи и би ли му осигурило това спокойни старини?

Отговорът се крие някъде измежду дъжд от куршуми.

Макар самата аз да не гледах “Вуйчо Ваньо” в залата на Duke of York’s Theatre, а на голям екран в Дома на киното, Ви уверявам, че дори и в този свой вариант напрежението и опиянението, които изпитвах, сливайки се мислено с всеки един от героите, бяха неподправени. Световният театър гостуваше в София. Поредицата от прожекции и представления се превърнаха в истинско събитие, което буквално окрили любителите на сценичните изкуства. Колкото до младите артисти, които тепърва прохождат в света на театъра – Андрю Скот им предаде един ценен урок по актьорско майсторство, който никога няма да забравят.