Странна е съдбата на гениалния поет Никола Вапцаров. Неговите съвременници въобще не са оценявали таланта му. Стиховете му толкова надраснали тогавашното разбиране за поезия, че гениалната простота в стиха му се възприемала като липса на поетичност.
Днес обаче Вапцаров достойно заема почитно място в пантеона на българската поезия.
На днешният 23 юли отбелязваме 82 години от трагичната му смърт.
Поетът е роден на 7 декември 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. завършва прогимназия в родния си град, а гимназия в Разлог. След това учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932).
Вапцаров като поет е силно повлиян от творчеството на Яворов.
Когато е влюбен, пише на съпругата си Бойка: „Не си въобразявам, че съм Яворов, но ти можеш да бъдеш Лора…“
Никола Вапцаров и съпругата му Бойка
След 1940 г. Никола е на три пъти арестуван, два пъти го освобождават. На третия път го разстрелват. Процесът срещу Вапцаров е бил засекретен цели 67 години. По делото са обвинени 60 души. За последния му арест Бойка Вапцарова разказва следното:
„Това се случи на трети, не, в четвърти март 1942 година. В този ден Кольо закъсняваше, но аз вече бях свикнала.
Тогава в нашата квартира живееше по-малкият му брат Борис с жена си и една позната студентка. Най-сетне към 11 часа вечерта Кольо се прибра. Вечеряхме и легнахме да спим. През нощта се позвъни на вратата.
Кольо започна да ме успокоява, казваше не бой се, в къщи няма нищо опасно.
Започна обиск.
Отведоха Никола и Борис в белезници. След няколко дни ме извикаха на разпит, който водеше самият началник на полицията Гешев. Той заповяда да доведат Никола. Не го познах, така го бяха измъчвали, бедния. А той, като ме видя, се усмихна и каза на Гешев: „Жена ми няма никакво отношение към моята работа. За всичко отговарям само аз.“
Поетът е арестуван като участник в подривна група, която е действала срещу установения ред. Групата е организирала снабдяването на комунистическата съпротивата с оръжие, документи и квартири.
Според една от версиите докато се гледало делото Елена Вапцарова, майката на Никола, чрез княгиня Евдокия си издействала среща с цар Борис III, коленичила пред него и помолила за милост.
Борис III обаче, останал непреклонен.
Казал, че ще помилва единия ѝ син – Борис Вапцаров, но за другия – Никола, имал всички доказателства и веществени улики, че е враг на държавата.
Така на 23 юли Вапцаров е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на стрелбището на Школата за запасни офицери в София.
Един от последните разговори на Вапцаров е с майка му. Той ѝ казал: „Мамо, аз трябва да умра. Гледай да свикнеш с тази мисъл, успокоявай се с думите на твоя Христос: Ако житното зърно най-напред не умре, то не може да даде плод.“
Единствената му стихосбирка „Моторни песни“ излиза през 1940 г. и е подписана с името Никола Йонков.
Стихотворенията му са преведени на повече от 30 езика.
Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.
В чест на големия Никола Вапцаров днес си припомняме откъси от най-емблематичните му стихотворения.
„Прощално“
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида.
Из „Вяра“
Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога.
С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! - Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!
Из „Песен за човека“
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? —
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
„Ужасно! Ужасно! — Разказвате,
сякаш
като че там сте били!“…
Какъв ти тук ужас?! —
Той пеел човека. —
Това е прекрасно, нали?
Из „История”
Какво ще ни дадеш, историо, от пожълтелите си страници? – Ний бяхма неизвестни хора от фабрики и канцеларии, … Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова. … Но разкажи със думи прости на тях – на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили.
Из „Борбата е безмилостно жестока”
Борбата е безмилостно жестока. Борбата, както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз. Какво тук значи някаква си личност.
Из „Писмо“
Ти помниш ли морето и машините, и трюмовете пълни с лепкав мрак?
И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк не хвърлил жаден взор далече, там, дето в гаснещата вечер дъхът на тропика се чувства?
Из „Пролет“
Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет.
Пролет моя, моя бяла пролет - знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани.
