Гробницата на Тутанкамон в Луксор е в най-тежкото си състояние от откриването ѝ през 1922 г. – с пукнатини, които се разпростират по таваните, с разслояване на скалните пластове под въздействието на влагата и с избледняващи стенописи, поразени от гъбички, пише The Independent.
Една от най-малките царски гробници в Долината на царете страда от голяма фрактура, която преминава през тавана на погребалната камера и входа. Тази пукнатина е позволила на дъждовна вода да проникне вътре, причинявайки нови разломи и ускорявайки процесите на ерозия.
Снимка: Getty Images
Поради особеностите на използваната скала – т.нар. шист от Есна, който се разширява и свива при промени във влажността,
съществува сериозен риск от деформации и дори срутване
както на конструкцията, така и на нейните сложни декоративни елементи.
Западно от Луксор, Долината на царете е дом на десетки царски гробници, издълбани дълбоко в планините. Много от тях са били разрушени от внезапни поройни наводнения, които периодично заливат района. През 1994 г. катастрофален порой потопи долината в тинеста вода, ерозирайки скалните пластове и повишавайки значително влажността в гробниците.
Снимка: Getty Images
В резултат на това са се развили гъбички, които увредили ценните стенописи, а крехкият геоложки състав на долината – доминиран от слабия шист от Есна, допълнително утежни кризата.
В наскоро публикувано изследване в специализираното издание Heritage Science на Nature, проф. Саид Хемеда, преподавател по опазване на архитектурното наследство в Кайрския университет, отбелязва, че гробницата на Тутанкамон вече страда от „компрометирана структурна цялост“.
Снимка: Getty Images
Той посочва наводнението от 1994 г. като решаващ момент, защото е позволило на водата да проникне в гробницата, повишило влажността и предизвикало растеж на гъбички, които разрушили стенописите.
Д-р Хемеда подчертава, че
голямата пукнатина, която минава през таваните на погребалната камера и входа,
„е позволила на дъждовната вода да навлезе и да влоши разломите, поставяйки тавана под налягане, надхвърлящо устойчивостта на шиста от Есна - особено като се има предвид неговата склонност да се разширява и свива при промени във влажността“.
Изследването завършва с препоръка „да се сведат до минимум колебанията във влажността, за да се съхрани гробницата чрез регулиране на вътрешния ѝ микроклимат и прилагане на целенасочена програма за укрепване и консервация“.
Снимка: Getty Images
Позната сред египтолозите с обозначението KV62, гробницата на Тутанкамон остава едно от най-значимите археологически открития на XX век. Тя е открита на 4 ноември 1922 г. от британския археолог Хауърд Картър след години разкопки, скрита зад скромен вход и заровена под отломките на други гробници.
По-малка от обичайните царски гробници от XVIII династия, тя вероятно първоначално не е била предназначена за царско погребение, а е била набързо преустроена след внезапната смърт на младия фараон.
Гробницата се състои от четири основни помещения: вход, преддверие, където са открити мебели и колесници, погребална камера с три вложени саркофага и съкровищница, която
някога е съдържала около 5000 артефакта,
включително прочутата златна погребална маска, позлатени статуи, изящни мебели, оръжия и погребални предмети, свидетелстващи за сложните ритуали на царските погребения.
Снимка: Getty Images
Проф. Мохамед Атия Хаваш от Факултета по археология към Кайрския университет обяснява, че повечето гробници в Долината на царете са издълбани дълбоко в скалата, което ги прави уязвими към периодични поройни наводнения. Те създават кухини и често ги пълнят с вода, която уврежда стенописите.
Той предупреждава, че околните планини също страдат от множество пукнатини – не само в долината, но и в района на Дейр ел-Бахари, където се намира храмът на царица Хатшепсут. Тези разломи създават риск големи скални маси да се откъснат и да се срутят върху съседни гробници.
Изследванията на д-р Хаваш подчертават, че гробницата на Тутанкамон не е единственият обект в опасност, но служи като „ясно предупреждение, което трябва да бъде чуто“.
„Бедствие може да настъпи всеки момент,
и ако искаме да запазим Долината на царете, трябва да действаме, преди да е станало твърде късно“, предупреждава той.
Снимка: Getty Images
Макар районът да е част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, защитата му далеч не е гарантирана. Това поражда спешни въпроси относно липсата на планове за управление на риска и бездействието на отговорните институции.
Проф. Хаваш отбелязва, че още по-ранни изследвания са предупреждавали за нови пукнатини и вероятността от нови поройни наводнения, но реални мерки така и не са били предприети.
В интервю за Independent Arabia той казва, че макар да съществуват структури за управление при кризи, те остават неефективни:
„Имаме капацитет да наблюдаваме рисковете научно, но липсата на култура на превенция означава, че реагираме едва след като бедствието вече е настъпило“.
Британският археолог и египтолог Хауърд Картър (1874-1939) отваря вратите на второто от четирите златни светилища около саркофага на фараона Тутанкамон, Долината на царете, Тива, Египет, 1923 г.; Снимка: Getty Images
Ученият подчертава, че самата гробница на Тутанкамон свидетелства за изключително усъвършенствани древни техники за оцветяване и изработка на изкуствени пигменти, като египетско синьо и зелено. Според него са нужни практични решения - например намаляване на натоварването върху планинския склон над гробницата или монтиране на подвижни вътрешни подпори, които да запазят автентичния ѝ облик, но да предотвратят евентуално срутване.
