- Хуморът и усмивката нямат срок на годност.
- Да се прави лейт найт шоу като „Голям праз” в България е огромно предизвикателство, а аз обичам да се предизвиквам.
- Разликата между книгата и сценария за телевизия е като разликата между това да бутилираш вино и да си пуснеш чешмата в кухнята.
- Щом все още можем да се надсмиваме над проблемите си, вероятно можем и да ги преболедуваме.
В българския шоубизнес има хора, които не просто участват в процеса, а го движат напред. Те винаги го правят тихо, зад кулисите, с много желание, идеи и усет към човешките реакции. Сред тях е и Теньо Гогов, той ще ви впечатли с разнообразието от професии, с които се е занимавам - писане на сценарии, на книги, създаване на музика, театрална драматургия и още много. След дълги години работа по едни от най-емблематичните за България предавания като ,,Шоуто на Слави“ и ,,Столичани в повече“, Гогов отново се впуска в ново творческо приключение. Този път той влиза в ролята на сценарист на новото вечерно шоу ,,Голям праз“ на 7Arts, чието лице е комикът Ники Станоев.
Снимка: Личен архив/Теньо Гогов
,,Голям праз“ се очертава да бъде забавен експеримент, който цели да възроди един позабравен комедиен жанр в България, но не по телевизията, а на живо, пред публика и то всеки месец. В разговора ни Теньо Гогов споделя за случайността, която го е ,,подбутнала“ да се занимава с шоуто, за трудността да разсмиваш хората във време на автоцензура и затова защо той все още вярва в силата на смеха и самоиронията.
– Здравейте! Вие сте човек с много професии и начинания, но най-скорошното ви е това на сценарист на вечерното шоу ,,Голям праз“ на 7Arts, чийто водещ е Ники Станоев. Какво ви привлече в концепцията му и каква е вашата визия за него?
– В живота сякаш много неща стават ей така, спонтанно и между другото. Неотдавна с Ники Станоев участвахме в екипа на едно шоу за Нова, което се снимаше в Холандия и на връщане за България се оказа, че седим на съседни седалки в самолета. Ники имаше черезвичайна ситуация, защото се беше оказало, че буквално с кацането трябваше да замине за Своге да води корпоративно събитие, за което още нямаше сценарий, а нямаше и време за такъв. Моят спонтанен рефлекс беше да започна да му мисля на момента откриващия комедиен монолог, а той записваше ударно с лаптоп в скута – ей така, както си летяхме на 10 хиляди метра от земята. Беше приятелски жест, беше забавление на двама души, които си изкарват хляба с шоу и ми се стори, че има някаква приятна енергия. Това беше „маята“, от която „шупна“ и идеята да обединим сили за едно вечерно клубно шоу. Да се прави такъв продукт в България е огромно предизвикателство, а аз обичам да се предизвиквам. Това е накратко.
– В България, това е първото такова шоу от много време насам, което няма да е телевизионно, а ще се играе на сцена всеки месец. Какви гости могат да очакват зрителите да видят?
– Като цяло, опитът ми от работа в „лейт найт шоу“ показва, че не е чак толкова важно кой ти е на гости, а какво ще го правиш. Разбира се, има хора, около които понякога ври и кипи и всички медии се избиват за тях, за да ги разпитат „докато са горещи“. Но аз бих заложил на добрата стратегия, която да ни помогне да извадим забавление и шоу от всякакви хора. Хуморът и усмивката нямат срок на годност. Така че, от нас очаквайте добре разработени присъствия. Вярвам, че който получи и приеме покана за нашето клубно шоу, ще остане само с позитиви за имиджа си и най-вече – ще си изкара добре!
– През последните години, много от обичаните родни комедийни предавания вече на са в ефир. Включително ,,Аламинут", ,,Комиците", ,,Пълна лудница" и т.н. Какво е различното на ,,Голям праз“ спрямо тях и защо смятате, че би било интересно на хората да се завърнат отново към активното гледане на комедийния жанр?
– Изчезването на „лейт найт-а“ има минимум 3 обяснения. Първо, да се прави вечерно шоу е скъпо удоволствие, а някак си нашите медии се научиха, че могат да хващат зрители и с по-евтини примамки. Риалити форматите запълниха вечерните слотове, но не бих казал, че ги запълниха качествено. Да участваш във вечерно шоу бих оприличил на това да се разходиш по стъргалото на града - за нашите баби и дядовци. Там ще те видят всички, там ще си покажеш най-новите дрехи, най-готината прическа, най-наперената походка и изобщо – кой си ти!
Вечерното шоу е витрина, а напоследък ние сякаш изгубихме тази витрина.
Редно е да опитаме да я върнем. Втората причина да няма ,,лейт найт“ е все по-голямата цензура или автоцезура в класическите медии. Все още не мога да определя точно съотношението между двете. Едно вечерно шоу по традиция е хапливо, коментира актуалните лица и събития чрез сатира, а силните на деня обикновено не обичат сатирата. Затова и сякаш към момента може би клубната сцена е единствената, която може да си „позволи“ подобен продукт. Защото там „масрафът“, дали ще го има или няма едно шоу, го плаща публиката. Ако харесва продукта, публиката ще си купува билети за живите епизоди и така ще дава живот на шоуто. Между другото, нещо подобно стана наскоро и в Щатите – именно публиката даде екстра живот на шоуто на Джими Кимъл. Хората го поискаха, а корпорациите клекнаха „под напора на народната воля“, така да се каже.
А третата причина да няма ,,лейт найт“ шоу напоследък е липсата на екипи. Просто няма много готови хора. Професионалистите, които създават един такъв продукт, се формират понякога с десетилетия, а в България някак загубихме рефлекса да градим и инвестираме в личности и екипност. За мен ще е удоволствие да споделя част от опита си с хората, с които заедно почваме да правим вечерното шоу „Голям праз“ с Ники Станоев. И да видим какво ще стане!
– През годините сте творили в различни сфери, като музика, телевизия и още много други. Коя от тях ви носи най-голямо удовлетворение?
– Наистина, имал съм шанса да се пробвам в различни артистични области. Почти нищо не може да се сравни с кефа да правиш песен в студио, на момента, да речем. Обожавам тази тръпка, макар да не ми се е случвала напоследък. Харесвам и тръпката, очакването, което генерира голямата сцена. Онова жужене на хората, които чакат всеки момент нещо да почне. А това нещо да сте го подготвили ти и група колеги и приятели, колко по-яко може да бъде? Напоследък откривам и кефа от работата за театър. Наскоро написах втората си пиеса - „Вайръл по принуда“, за която обещавам, че ще е любопитна форма на комедийно забавление. Очаквайте я по сцените след Нова година!
Снимка: Личен архив/Теньо Гогов
– Вие имате опит и като автор на книги, разкажете ни повече за това. С какво се различава въпросното ви занимание от писането на сценарии?
– За момента моя книга имам само една – сборникът с разкази „Бегачът и мъдрецът“, който пуснахме преди 2 години. Получи се много интересна компилация от истории, с нестандартни герои – ако искаш да видиш какви са размислите на една мравка, какво си мисли женската дреха, която са превърнали в парцал, какви са драмите на чифт нетипично големи дамски обувки с токче, или на кучето, което пази уличната кофа, както и с какво се забавляват клавишите на една пишеща машина, непременно можеш да си вземеш този сборник и да си попрочетеш нещо от него, сърбайки чаша чай или каквото там ти се сърба.
Разликата между книгата и сценария за телевизия е като разликата между това да бутилираш вино и да си пуснеш чешмата в кухнята. Във втория случай всичко изтича и който пийнал от шепа – пийнал. Докато книгата „бутилира“ някаква информация, забавление или внушение за по-дълго време. И дори с времето може да се окаже, че написаното става все по-пивко и ценно. Докато сценарият е злободневност.
С отминаването на „злобата на деня“ до голяма степен изветрява и той.
– Работил сте за някои доста популярни български продукции, като ,,Шоуто на Слави" и ,,Столичани в повече". Какво научихте от тях?
– Тук или трябва да напиша монография, за да ви задоволя любопитството, или трябва да се измъкна с някакъв лукав отговор. Избирам да се измъкна. И да ви кажа, че какво съм научил – ще стане ясно, като започнем да прави шоуто „Голям праз“!
Снимка: Теньо Гогов
– Кой беше най-трудният момент в кариерата ви?
– Струва ми се, че авторство без трудности просто няма как да съществува. Нещо трябва да натисне онази тубичка на авторството, от която да излезе изкуството и това обикновено не са приятни неща. Така че, трудности по пътя на автора винаги има. Съвсем хаотично казвам първия мой труден момент, който сега ми хрумва – напускането ми на „Шоуто на Слави“, докато то все още беше в силата си. Голямо предизвикателство е да махнеш този пагон от рамената си
„аз съм сценарист на Слави“
и да продължиш да се бориш за стандарта, в който вярваш сам и извън системата, в която си бил формиран като професионалист. Но пък си струваше - да „излезеш от Рая“ винаги ражда истории за разказване. Справка - Библията.
– Вие сте човек, който умело балансира между иронията и комедията. Смятате ли, че те биха могли да спасят света?
– Когато напуснах „Шоуто на Слави“, бях много скептичен за способността на комедията изобщо да промени нещо. Защото комедията, още Аристотел казва нещо подобно, успокоява публиката, която се надсмива над някого, който е „по-зле“ от нея. Но когато си казваш: „О, другите са по-зле!“, ти нямаш мотив да се развиваш, да задобряваш. Тогава идва ролята на драмата, да ти покаже герои, които са над теб и да те накарат да се почувстваш недостатъчен, и под натиск да се развиваш. Но от времената на онези ми наблюдения доста неща се промениха. Ние, като общество, изгубихме част от свободата си и нейните рефлекси. А да се надсмиваш над недъзите на системата и хората, които са виновни за тях, е въпрос на национално себеуважение под някаква форма. Щом все още можем да се надсмиваме над проблемите си, вероятно можем и да ги преболедуваме.
Снимка: Личен архив/Теньо Гогов
– Споделете един популярен мит от развлекателния бранш, който изобщо не е верен.
– Ще бъда много кратък - да си известен изобщо не ти оправя живота. Даже напротив, носи ти дилема какво още да направиш, за да бъдеш щастлив. А опциите не са хиляди.
– За финал, какъв съвет бихте дали на младите хора, които искат да се занимават с шоубизнес и изкуство в България?
– Непременно го направете. Човек все от нещо трябва да получи и белези.
