На няколко часа път с кола от Мадрид, Кампильо де Ранас изигра ключова роля в популяризирането на еднополовите бракове и възроди съдбата на "черните села" в Гуадалахара.
Гуадалахара е провинция на Кастилия-Ла Манча, която със средно само пет жители на квадратен километър е описвана като „най-голямата демографска пустиня в Европа“. Испанците наричат подобни места la España vaciada. Думата за „празен“ е vacío, но vaciada означава „изпразнен“, сякаш има нещо умишлено в начина, по който тъканта на испанското селско общество е износена от обезлюдяването и изоставането.
Снимка:bsanchez
През юни 2005 г. социалистическото правителство на Хосе Луис Родригес Сапатеро приема закон, с който се узаконяват еднополовите бракове. Докато някои консервативни кметове отказат да провеждат гей сватби в своите кметства, други отварят вратите си.
Един от тях бе Франсиско Марото, кмет на Кампильо де Ранас. Новината се разпространила бързо, особено след документалния филм ,,Campillo Sí, Quiero" ("Кампильо: Да, искам", 2007 г.), и скоро гей двойките започнали да пристигат в селото.
Пейзажът на това село е безкраен и пуст. Може да караш в продължение на около 30 км, без да срещнеш друга кола. Дългорогите говеда свободно се движат по тесните пътища, сякаш те, а не автомобилите, имат предимство. Сред храсталаците и горите на широката долина, обградена от планини, се намират села, чиито тъмни каменни постройки ги правят почти незабележими. Това са 'pueblos negros' ("черните села") на северозападна Гуадалахара, наречени така заради шистовите камъни, използвани за строителството на къщите и църквите.
От 2005 г. насам селото е било домакин на повече от 1000 церемонии, привличайки двойки от далечни страни като Япония, Исландия и САЩ.
Кампильо де Ранас никога не е било особено заможно място. През 1877 г. в селото са живели 827 души, но след Гражданската война населението рязко намалява, тъй като хората масово се местят в големите индустриални градове като Барселона и Билбао.
Когато Франсиско Марото пристига от Мадрид в селото през 1984 г., то му напомняло на "келтско селище, изгубено за останалия свят". Само три семейства живеели постоянно в него, без електричество и течаща вода, а жените все още перяли в местния поток.
С началото на 21-ви век селският туризъм в Испания набира популярност, а уникалната архитектура на 'черните села' привлича все повече посетители. Въпреки това, в Кампильо де Ранас все още има само една къща за гости.
Кметът Франсиско работи в малък офис два пъти седмично, а на бюрото му гордо стои малко знаме на дъгата. "Започнах да подкрепям гей браковете като акт на политическа съпротива и никога не съм очаквал, че ще има такъв отзвук", споделя той. "Една сватба означава 150 гости, 150 хранения и 16 души, които трябва да ги обслужват."
Първата гей двойка, сключила брак в селото, е Алекс и Санти от Мадрид. Двамата разбрали за прогресивната позиция на Франсиско и веднага се отправили натам на 21 ноември 2005 г. Последвал бум на резервации, като в началото най-честите клиенти били двойки, чакащи с години правото да узаконят връзката си. Сред тях са и самият кмет и неговият партньор Кике, които се венчали през 2007 г. Оттогава в Кампильо де Ранас са се провели над 1000 церемонии на двойки от цял свят.
С течение на времето нещата се променили. В началото селото било известно основно с гей сватбите, но днес много венчавки са хетеросексуални. Както отбелязва кметът,
"и гей, и хетеро сватбите са почти еднакви: близки роднини, приятели и веселба".
Но най-важният ефект е икономическият. Днес в Кампильо и околните села има 19 къщи за гости и пет ресторанта, осигуряващи постоянна работа за местните жители. "От уста на уста" рекламата от доволните младоженци продължава да води нови клиенти, а цените на имотите в селото са скочили – 70% от къщите сега са собственост на чужденци. Макар че населението не е нараснало значително, то поне се е стабилизирало на 50 души.
Кметът и съпругът му вече са разведени, но Кике остава в Кампильо, където управлява популярния сватбен комплекс "Aldea Tejera Negra". Само тази година има 42 резервации за сватби. "Живея тук от 31 години и никога не съм бил обиждан заради сексуалността си", казва той. "Можеш да се разхождаш, хванат за ръка, и *no pasa nada* ("нищо не се случва")."
В тази селска общност сексуалността е далеч по-маловажна от факта, че си от друго място. Кампильо де Ранас не просто дава дом на стотици щастливи двойки – то се е превърнало в символ на социалния и икономически напредък, предизвикан от едно просто решение:
