- Моят талант ,,почука‘‘ отвътре и ми каза: ,,Сергей, моля те, направи нещо‘‘.
- Според мен всеки човек трябва да разбира от две неща – музика и математика.
- Винаги ми е било важно да улавям нещата така, както ги виждам със собствените си очи.
Снимка: Beata Zawrzel
Сергей Лозница е едно от най-ярките имена в съвременното европейско документално кино. Той е режисьор, чийто поглед прониква отвъд очевидното и изследва човешката природа в нейните най-сложни проявления. Роден в Беларус и израснал в Киев, Лозница първоначално поема по пътя на науката и се занимава със сферата на изследването на изкуствения интелект. Още тогава зад логиката и математическите задачи у него се появява желанието да засяга теми, свързани с изкуството, историята и човешката памет. Така той решава да замени точните науки със света на киното –
решение, което ще го превърне в един от най-изявените автори на документални продукции.
Първите опити на Лозница зад камера са съвсем скромни – той заснема ежедневието на група работници от Москва. Именно в тези моменти се заражда неговият почерк, свързан с наблюдателността и проникновеността. Сред най-емблематичните му творби е филмът „Естествена история на разрушението“, вдъхновен от есето на автора В. Г. Зебалд. По време на церемонията по награждаване на фестивала ,,Синелибри“, продукцията спечели в категорията за най-добър документален филм журито, представено от Татяна Пандурска, Лиза Боева и Димитър Коцев-Шошо. Във въпросния филм Лозница засяга актуални въпроси за моралната отговорност на военните действия и докъде могат да стигнат хората в стремежа си да победят на всяка цена.
Украинският режисьор не просто снима филми – той поставя въпроса пред нас: какво сме научили от миналото и готови ли сме да го преосмислим, за да не повтаряме старите си грешки?
- Г-н Лозница, вие сте завършил политехнически институт, където сте се занимавал с изучаването на изкуствен интелект. Какво ви накара да се отдалечите от света на науката и да поемете по пътя на киното?
- Не знам, но беше преди много време. Тогава в продължение на три години работех като учен в институт по кибернетика. Занимавахме се със сфера, която в наши дни си има друго наименование, а именно изкуствен интелект. Беше ми много интересно, но в същото време
чувствах, че трябва да се заема с нещо различно.
Може би моят талант ,,почука‘‘ отвътре и ми каза: ,,Сергей, моля те, направи нещо‘‘. Влязох в Кинематографския институт през 1991 г. - точно по времето, когато Съветският съюз се разпадна. Това бе идеалният момент човек да промени съдбата си.
Снимка: Sergei Loznitsa
- Виждате ли връзка между науката и изкуството, и може ли аналитичният подход да обогати творческия процес?
- Да, може. През 16-17 век много хора, като Леонардо да Винчи например, са боравили успешно, както с науката, така и с изкуството. Тези сфери не могат да бъдат разделени, те вървят ръка за ръка. Според мен всеки човек трябва да разбира от две неща – музика и математика. Знаеш ли защо? Защото и двете са абстрактни, дори според законите, по които съществуваме. Ако искаш да вникнеш в дълбочината на нещата, трябва да можеш да създадеш модел, да намериш концепция и да се потопиш в нея. За мен всеки филм започва с концепция, а след това идват останалите елементи – разумът, историята, емоцията. Например в момента се намираме в една сграда, за която някой първо е трябвало да направи чертеж, за да бъде построена. Така е и с киното,
първо се ражда идеята, а после формата.
Когато създавам филми не мисля задължително за теории или формули – то просто се случва.
Снимка: Sergei Loznitsa
- Началото на вашата кариера е свързано с документалното кино. Какво ви привлече към този жанр и как той оформи режисьорския ви почерк?
- Заснех първия си филм през прозореца на апартамента на един приятел. Снимахме нещо, което силно привлече вниманието ни – мащабния строеж на една къща. Интересното е, че работниците в Москва винаги намират как да не се претоварват, те работят по свой, типично руски маниер. Използват най-различни алтернативи на инструментите и намират начин, по който да ги накарат да заработят. Това беше изключително забавно и затова решихме да поставим камерата на прозореца и да заснемем целия този процес. Учил съм художествена режисура, но винаги ми е било важно да улавям нещата така, както ги виждам със собствените си очи. Именно тогава осъзнах, че искам да се посветя на документалното кино. Първия си такъв филм създадох цели 20 години след като завърших Кинематографския институт.
- ,,Естествена история на разрушението‘‘ е сред най-награждаваните ви филми и част от програмата на ,,Синелибри‘‘. Какво ви подтикна да се обърнете към творчеството на В.Г.Зебалд като вдъхновение за този проект?
- Горещо препоръчвам да прочетете този автор. Въпросът, който той поставя е изключително важен – как осмисляме случилото се по време на Втората световна война. Когато Германия разруши Ротердам и много други градове, Великобритания и САЩ отговориха като унищожиха напълно 128 германски града, включително Дрезден, който беше напълно изтрит от лицето на земята. Това поражда друг въпрос, възможно ли е цивилното население да се използва като инструмент на войната? Дори тогава тези разрушения не помогнаха на американците и британците да спечелят.
Снимка: Cinelibri
Те смятаха, че след бомбардировките германците ще се обърнат срещу Хитлер и националсоциализма, но ефектът беше обратен. Мнозина започнаха да мразят именно онези, които ги бяха бомбардирали.
Тази омраза съществува и до днес.
В известен смисъл, в този момент Хитлер победи, защото успя да тласне хората, които се бореха срещу него, към това да извършат военни престъпления. Така тази вина и този срам се прехвърлиха и върху следващите поколения. Дори след войната, авторите, които имаха смелостта да пишат за това, като Кърт Вонегът със своята ,,Кланица-5‘‘, бяха до известна степен пренебрегнати. Същото се случи и с Хайнрих Бьол и неговият роман ,,Тихият ангел‘‘, който бе публикуван едва през 90-те години. Темите от тези книги така и не бяха обсъждани достатъчно. Именно затова аз ги засягам, защото вярвам, че историята се повтаря и, че в бъдеще отново ще бъдем изправени пред същите въпроси.