От първите картинки, издълбани в плочи до съвременните технологични носители на книги – словото винаги е присъствало в нашия живот. То е като капсула на времето, която разказва нашите страхове, мечти и предава на бъдещите поколения ценности и представа за това как сa живели преди нас. Някои книги са източници на безкрайни идеи, те вдъхновяват и те карат да се замислиш за различните начини, по които може да функционира светът. Библиотеката на времето е един своеобразен поглед към онези произведения, които вечно ще се помнят и ще носят промяна.
Античност
Тези периоди са време, в което човешката мисъл тепърва ,,прохожда‘‘. Митовете и истините се преплитат, хората се опитват да разберат своя произход и значение на този свят. Всяка една история бива предавана устно, а знанието е привилегия, която малко хора притежават, а още по-малко се осмеляват да я използват. От тук започва книжната история на словото и не просто търсенето на отговори, а на житейски смисъл.
Снимка: Philosophy Break
Една от най-значимите книги на това време е ,,Държавата‘‘ на Платон. В нея са събрани някои от най-популярните му идеи, включително размишления за това какво представлява перфектното общество и колко е важно да има правилно работеща съдебна система. В същността си ,,Държавата‘‘ представлява поучителни разговори между Сократ и няколко гърци. Техните срещи разнищват множество теми, - от ролята на жените в обществото до това каква музика трябва да слушат децата от висшата класа. През 2001 г. книгата на Платон е обявена за един от най-великите философски трудове, които са създавани някога.
Средновековие
През Средновековието светът се уповава на вярата, тя е над всичко, а на науката се гледа с презрение и с недоверие. Това е време, в което църквата управлява почти всяка сфера от обществения живот и хората търсят спасение в тишината и следването на определени морални ценности. Сред духовното се зараждат и първите индивидуални искри на прозрение, които ще подготвят почвата за едно пробуждане на ума, но по друг начин.
Снимка: Britannica
Една от най-значимите книги на това време е „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Тя е смятана за
едно от най-великите произведения в световната литература,
както и за едно от най-важните свидетелства на средновековната цивилизация. Поетът разказва за въображаемото си пътуване през трите сфери на Отвъдното (Ада, Чистилището и Рая ), които ще го отведат до видението за Троицата, докато алегорично поемата представя пътуването на душата към Бога. За създаването на книгата Данте се опира на средновековната християнска теология и философия. Въпреки че „Божествена комедия“ съдържа много от характерните начини за създаване на средновековната литература, тя е дълбоко новаторска.
Ренесанс и Просвещение
След векове тишина, човечеството отново открива гласа си. Разумът и идеите изместват добре познатите догми, а човекът се превръща в център на вселената. Науката, философията и изкуството отново са изцяло на почит и са ценени високо, а отвсякъде си личи, че започва едно ново начало. Това е време, в което
светът започва да се противопоставя, изобретява, твори и да осъзнава,
че е способен лесно да промени съдбата си.
Едни от най-значимите книги за тези периоди са ,,Дон Кихот‘‘ на Мигел де Сервантес и ,,За въртенето на небесните сфери‘‘ на Николай Коперник. Първото произведение е написано през 1605 г. и разказва за един объркан идеалист, който си мисли, че е рицар. Книгата е сатирично представяне на така популярните по онова време истории за рицари и лесно попада в категорията модерен роман. Накратко - ,,Дон Кихот‘‘ е произведение за един разказвач, на когото не може да се има доверие. Същевременно с това то отправя критика към социалните норми от този период.
Снимка: LitReactor
Интересното при труда на Коперник е, че е бил завършен много рано, но той е чакал цяло десетилетие, за да го публикува. Смятал е, че откритията и идеите му от книгата ще се окажат прекалено напредничави за всичко. Коперник пише за това, че Земята е центърът на Вселената и всички небесни тела се движат около нея, както и, че Луната и нашата планета обикалят около Слънцето. За някои неща астрономът е бил прав, но за други е бил в грешка. Това, което със сигурност е познал, е, че
книгата му ще бъде силно критикувана, като дори е забранена от Ватикана.
Важното е, че ,,За въртенето на небесните сфери‘‘ е революционен труд, който е променил представите за познатите досега представи за астрономията.
19-ти век: Времето на революциите
Строят се градове, издигат се фабрики, а хората от всякакви класи започват да се борят за своя глас и за правото да изкарват прехраната си с честен труд. Науката и социалните движения предизвикват сблъсък между идеи. Това е епоха на непрестанните промени, на търсенето на ред в хаоса и на вярата в силата на човешкия разум.
Едно от най-значимите политически произведения от този век е ,,Манифест на Комунистическата партия‘‘ на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Разделената на четири части книга е спомогнала за
определянето същността на комунизма и служи за основна отпорна точка на бъдещото движение марксизъм.
Този труд има изключително значение за развитието на социалистическите, комунистическите и други революционни движения през XIX и XX век. Доктрината на марксизма е била основно вдъхновение за освободителните движения в много страни в Африка, Азия и Латинска Америка.
Снимка: Britannica
Друго важно произведение от този период е ,,Произход на видовете‘‘ на ботаниста Чарлз Дарвин. Неговият труд често е наричан ,,най-великата научна книга на всички времена‘‘, защото запознава читателите с теорията за еволюцията на своя автор, която е подкрепена с неоспорими факти от негови експедиции. Очаквано, книгата не е харесана от църквата, но с времето теориите на Дарвин са тествани и се оказват верни.
20-ти век: Първи стъпки на съвременния човек
След едно столетие на нови открития и дълбоки морални сътресения светът преминава през състояния на войни, диктатури, технологични пробиви и научни чудеса. Човекът започва да се изправя срещи себе си, срещу добре познатите системи и решава, че единствено може да се оцелее не с оръжия, а чрез думи.
Снимка: Shutterstock
Един от най-култовите романи на това време е ,,1984‘‘ на британския писател Джордж Оруел. Той написва книгата през 1948 г. като противопоставяне на тоталитаризма. Действието в нея се развива в Първа писта, част от супер държавата Океания, в която тече вечна война, има вездесъщ държавен контрол и публична манипулация. Държавата е под диктатурата на политически режим, наречен „английски социализъм“, тя е и под контрола на привилегирования елит на Вътрешната партия, която преследва индивидуализма и независимото мислене като „мисловна престъпност“, преследвана от Полицията на мисълта. Романът е дистопична научна фантастика. Много от темите и концепциите от книгата са останали като нарицателни в културата, например идеята за новговор, Стая 101 и Големия брат.
21-ви век: Историята тепърва започва
В 21-ви век живеем в ерата на информация, където всичко е достъпно, но това не означава задължително, че е смислено. Границите между виртуалното и реалното лесно се смесват, а светът се движи по-бързо от всякога. Обществото отново търси своето място под Слънцето, но този път сред алгоритми, данни и изкуствен интелект. Истината е, че настоящето вече не се пише, то се програмира.
Снимка: Hulu
В настоящия век все още е рано за класификации и списъци, защото тепърва историята се създава пред очите ни, а някои от книгите, които ще се споменават един ден, може още да не са написани. Засега за място в библиотеката на времето се борят произведения като ,,Разказът на прислужницата‘‘, ,,Шестото клеймо‘‘, ,,Алхимикът‘‘ и още много други, които тепърва ще се доказват.
