Картината „Замъкът в Пиренеите“ (1959) на Рене Магрит бе изпратена в реставрационната лаборатория на Израелския музей в Йерусалим, след като бе случайно повредена от млад посетител на музея. Момче, което посещава музея със семейството си, проби картината с шишарка, преди охраната да успее да го спре, съобщават служители на музея пред „The Times of Israel“.
Шарън Тагер, ръководител на реставрационния отдел в музея, заяви пред „Ha’aretz“, че реставрацията ще отнеме няколко седмици. „Имаме опит в реставрирането на картини и предмети, които пристигат в лошо състояние, включително творби, които са били съхранявани от периода на Холокоста“, изтъкна тя. „Първият етап е обработката на самата основа, защото дупката е причинила провисване на платното. Първо възстановяваме платното до първоначалното му ниво, след това го зашиваме и обработваме слоевете маслена боя“.
Музеят не е поставил произведението под стъкло, нито е монтирал аларма,
за да предостави по-добро преживяване на публиката, поясняват от Art News.
„Поставяме някои произведения зад стъкло, включително определени импресионистични картини, като използваме изключително висококачествено стъкло, което е едва забележимо“, поясни още Тагер. „Обикновено се опитваме да избягваме алармите, защото посетителите искат да разгледат произведенията отблизо. Това е част от преживяването в музея. Търсим други начини да защитим обектите, но има ограничения“.
Картината изобразява замък, издигащ се върху гигантска плаваща скала, висяща на фона на частично облачно небе над морския бряг, и се намира в музея от 1985 г. насам. Приятелят на художника Хари Торцинер, адвокат и писател, поръчал творбата, за да скрие неприятната гледка от прозореца на офиса си в Ню Йорк. Художникът насърчил приятеля си да даде предложения за темата на картината, а Торцинер избрал този мотив от редица рисунки, които Магрит му показал. Той дори предложил небето и морето, твърдят от музея, като написал: „защото над тъмното море или океан се издига скалата на надеждата, увенчана с крепост, замък“. Магрит обаче отхвърля другите предложения, за да запази „живостта“ и „суровостта“, към които се стреми.
Торцинер е възхитен от резултата. „ДА ЖИВЕЕ МАГРИТ!“, пише той по онова време. „Замъкът в Пиренеите“ се извисява величествено и гордо. Той е превъзходен… и непокътнат! Вълните на Северно море ми носят свеж въздух и радост. За момента картината виси на стената, докато се монтира специално изработена рамка, която да покрие прозореца“. Там картината остава в продължение на почти двадесет години. Торцинер я дарява на Американските приятели на Израелския музей през 1985 г.
