Режисьорът Стивън Симпсън: Планирам да стартирам школа за младежи артисти в Пловдив

Снимка: Steven Lewis Simpson/ Facebook

Режисьорът Стивън Симпсън: Планирам да стартирам школа за младежи артисти в Пловдив

Снимка: Steven Lewis Simpson/ Facebook
Сподели
  • Хората няма  да имат представа в каква посока ще тръгне сюжетната линия в “Ретроспект”.
  • Собственик съм на филмите си – не искам някой да ме принуждава да снимам това, което той би желал.
  • Българските актьори работят постоянно, за пръв път срещам подобен феномен в кариерата си.
  • Предстоящият ми филм е вдъхновен от моя приятелка – международен анализатор на терористични групировки във Вашингтон.

Стивън Симпсън е от онези хора, които могат да бъдат определени като граждани на света. Роден в Шотландия, работил в Ню Йорк, той избира да гради кариера не къде да е, а в Пловдив. В негов дом, а и снимачна площадка се превръща къща в Стария град. Именно там заснема голяма част от своя последен филм – “Ретроспект”, който представя премиерно в рамките на “София филм фест”. От калдъръмените улици до старите исторически сгради – градът крие очарование, запечатано в редица български и чуждестранни продукции. В случая обаче 

“камерата е обърната” към хората на Пловдив –

възрастен съсед с вълнуваща история, както и плеяда артисти от театрите в града по тепетата. Трудно ли е един чужденец да създава филми у нас, без дори да знае български език? Разказва ни Стивън Симпсън – режисьорът, продуцент и дистрибутор на филми, който се влюби в България.

Стивън Симпсън и Керана/ „Ретроспект“, реж. Стивън Симпсън, Снимка: Roaring Fire Films

– Здравейте, г-н Симпсън, преди часове представихте новия си филм „Ретроспекция“ пред българската публика. Как ви хрумна идеята за него?

– От известно време живея в Стария град на Пловдив. Разхождайки се, често минавам покрай къща, която много харесвам. В нея живее възрастен мъж, който винаги е сам и изглежда сякаш постоянно наблюдава минувачите през прозореца си. Дълго се чудех каква е неговата житейска история. В един момент започнах да си фантазирам, че този персонаж е бил информатор на тайната полицията. След смяната на системата, семейството му разбира каква дейност е извършвал и спира да общува с него. Той живее самотно, но продължава да разузнава като хоби. Във филма той има съсед чужденец, приютил в дома си сърфист, който впоследствие изчезва. Възрастният мъж е убеден, че чужденецът е виновен. Ситуацията се усложнява допълнително, когато внучката на брат му започва да се сближава със заподозрения. Така тя се оказва между двамата мъже и се опитва да разбере истината.

– Бихте ли ни разказали малко повече за процеса на заснемането му – кое беше най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахте?

– Започнах да снимам първите сцени от филма преди две години, но основните бяха заснети през миналото лято. Успях да заснема филма сегмент по сегмент. Смятах, че най-голямото предизвикателство, пред което ще бъде изправен, ще е намирането на подходящи актьори за ролите. Мой приятел актьор ми препоръча да прослушам Симеон Алексиев за главната роля. Направих го и останах очарован. От момента, в който го срещнах, спрях да търся други актьори за ролята. Колкото до главния женски персонаж – от около 6 години съм приятел с Юлия Йорданова, по-позната с псевдонима си – Керана. Знаех, че

тя притежава качествата да бъде звезда

още преди да стане известна певица. Именно заради това реших да ѝ дам възможност да се превъплъти в първата си филмова роля. Двамата си паснаха чудесно още от първата сцена, въпреки че Симеон има близо 50-годишен сценичен опит, а Керана е дебютант. Очаквах, че ще ми се наложи да подбера актьори от София за поддържащите роли, но успях да ги открия в Пловдив. Операта, Драматичният, Кукленият и театър “Хенд” имат свои представители във филма. Най-големият ми проблем всъщност беше да намеря хора, които да участват в създаването на филма. 

Керана и Симеон Алексиев/ „Ретроспект“, реж. Стивън Симпсън, Снимка: Roaring Fire Films

– Лесно ли ги убедихте да се включат в продукцията?

– Оказа се изключително лесно. Персонажите, които играем аз и Симеон,

съчетават в себе си и светли, и мрачни тонове.

Керана обаче играе интелигентно нормално момиче, в чийто живот липсва драматизъм. Много актьори биха се затруднили да представят подобен персонаж по интересен начин. Тя обаче успя да го постигне. Говорейки за останалите роли във филма – актьорите от Драматичния театър също се съгласиха лесно заради участието на Симеон в продукцията. Той е изключително уважаван в тези среди. Имаше обаче нещо, което ме изненада. Освен ако не са изключително известни, актьорите в Холивуд са свободни абсолютно винаги, доколкото

в Пловдив работят постоянно и беше изключително трудно да се изготви трафик.

Налагаше се да снимаме със Симеон само по половин ден, след което трябваше да се върне в театъра за някоя постановка. Керана също е навсякъде. В своята дългогодишна кариера във филмовия бизнес за пръв път срещам актьори, които работят толкова много. 

– Доколкото ми е известно, сте купили къща в Стария град на Пловдив. Какви са плановете Ви за нея – ще я реставрирате ли, за да бъде използвана в други продукции?

– Ключов елемент от филма е именно къщата, в която живее възрастният мъж. Открих идеалната сграда за снимките в Стария град. Това ми предостави голяма свобода да снимам филма на различни сегменти. Така имах възможност да подготвя декори в нея и за другите си герои. Предстои да бъде щателно реновирана, но до няколко месеца започвам снимките на нов трилър. Част от сцените ще бъдат заснети там. Освен това – в нея е монтажната ми, офисът, самият аз също живея там. Има достатъчно място за изграждането на студио. Ще ми се да стартирам нещо като школа, чрез която да дам възможност на младежи да натрупат опит пред и зад камерата – да създам една общност.

– Бихте ли разказали малко повече за предстоящия си проект?

– Написах сценария за новия си филм още преди този за “Ретроспект”. Вдъхновен е от моя добра приятелка, която живее в София. Когато тя е била на около 20 години, е работила като

международен анализатор на терористични групировки

във Вашингтон. Била е там и по времето на атентата срещу кулите близнаци от 11 септември. Тя е един от най-интересните хора, които познавам. Персонажът във филма ми вече се е върнал в България и работи като преподавател. Изненадващо се случва нещо ужасно, свързано с хората, с които е работила преди. Така животът ѝ се оказва в опасност. Тя обаче има важна задача – да предотврати войната, която може да избухне. Смятам да го заснема предимно в Пловдив и планинските райони. 

– В предишни свои интервюта сте казвали, че за един артист е трудно да успее в Холивуд, ако не познава правилните хора. В България е разпространено същото убеждение. Вие подкрепяте ли тези твърдения?

– Не. До момента винаги сам съм осигурявал финансиране. Това, че нямам връзка с някого на висока позиция, не представлява проблем. Вярно е, че на много места представителите на индустрията трудно преминават бариерите, поставени от системата. Хубавото обаче е, че

кината са отворени към нови похвати на работа.

Те се стремят да привлекат публика – ако им покажеш, че можеш да осигуриш такава, те биха били щастливи да излъчват филма ти. Именно това направихме и в Щатите. Опитваме да направим същото и в България. От една страна, филмът напомня на холивудска продукция като интрига и действие, но персонажите са много по-дълбоки, което е типично за европейското кино. Когато създаваш трилър, каквито Холивуд бълва в големи количества, е трудно да привлечеш вниманието. В момента, в който наемеш известен артист за своята продукция, публиката вече има очаквания. Когато обаче тя вижда на екрана едни обикновени хора, на които би могла да се оприличи –

връзката им със самата история се променя коренно.

Гарантирам, че когато гледат “Ретроспект”, хората няма да имат представа за това в каква посока ще тръгне сюжетната линия. Много филми се провалят в тази задача и краят им може лесно да бъде предвиден. 

„Нито вълк, нито куче“, Снимка: Стивън Симпсън/ Facebook

– Предполагам, че и новият Ви филм ще бъде  заснет с независимо финансиране по примера на останалите Ви филми. Защо предпочитате този начин на работа? 

– Винаги съм бил собственик на своите филми. Не бих желал да работя по продукция, в която някой да ме принуждава да снимам това, което той би желал. Предходният ми филм – “Нито вълк, нито куче”, представяше историята на коренното население на Щатите. Звездата в него беше на 95 години. Никога не бих получил външно финансиране за подобен филм, тъй като рискът е твърде голям. Взех решение да разпространявам в кината в САЩ самостоятелно. Резултатът беше впечатляващ. Той се превърна в

най-дълго излъчвания филм в кината  –

почти 4 години, Един от най-невероятните аспекти беше, че работих по “Нито вълк, нито куче” с екипа си от Пловдив. В крайна сметка успяхме да го пуснем в разпространение в Канада, САЩ, Великобритания и България. Обикновено екипът, който създава филма, последен получава заплащане. В случая обаче парите от кината дойдоха директно при мен. Това ми позволи да създам новия си филм. В момента градя свой екип в Пловдив и с него ще разпространяваме продукцията си и в САЩ, и във Великобритания. 

– Вярвате ли, че „нетрадиционният начин на разпространение на “Нито вълк, нито куче“ може да се използва за дистрибуция на български продукции в световен мащаб?

– Смятам, че би било трудно. Когато разпространяваш филма си по този начин трябва предварително да бъдеш наясно с това за кого е предназначен филмът.  Вероятно би проработило добре на места, където има големи групи българско население.

По време на „София филм фест“ българската публика може да гледа „Ретроспект“ на 22 и 23 март. Пълната програма на фестивала можете да откриете ТУК.

Последвайте ни в:

Актуално

Избрано за вас