28,4% от младите хора в България (16–29 години) никога не са извършвали физическа активност извън работата, съобщават БГНЕС и NOVA, позовавайки се на данни на Евростат за 2025 година.
Изследването очертава отчетлив контраст в здравното поведение на младите европейци. 73,1 на сто от хората на възраст между 16 и 29 години в Европейския съюз са спортували поне веднъж седмично. В същото време 16,3% от младите европейци никога не са извършвали физическа активност извън работата. Освен България, с едни от най-високите дялове на неактивност се открояват Малта (31,0%) и Португалия (28,5%).
Този резултат придобива още по-голяма тежест при сравнението с останалата част от Европа. В Гърция, Дания, Финландия и Нидерландия делът на младите, които не извършват физическа активност извън работата, е под 3%. Разликата с България е повече от десетократна.
Тези числа не означават, че младите българи са по-малко активни от по-възрастните поколения. Напротив, данните показват значително предимство спрямо общото население. Проблемът е, че изходната позиция на България остава неблагоприятна спрямо европейските стандарти.
Картината става по-сложна при съпоставяне с други показатели. Само 4% от българите на възраст 16–29 години са класифицирани като хора със затлъстяване – сред най-ниските стойности в ЕС и значително под европейските 7,8%. В същото време 18,4 на сто ежедневно употребяват тютюн или свързани с него продукти при 14,6% средно за ЕС. България е сред страните с най-висок дял по този показател.
Европейската статистика показва и положителна тенденция при алкохола. Делът на хората на тази възраст в ЕС, които не са употребявали алкохол през последните 12 месеца,
се е увеличил от 34,6% през 2022 г. на 38,9% през 2025 г.
В този контекст данните за България очертават противоречива картина. Младото поколение има естествено здравно предимство и по-нисък дял на затлъстяване, но физическата активност остава значително по-слабо разпространена в сравнение с редица европейски общества. В същото време употребата на тютюневи и никотинови продукти е над средната за ЕС. Това превръща здравното поведение на младежите не просто в индивидуална характеристика, а в показател за средата, навиците и обществените политики, които ще определят здравния профил на следващите десетилетия.
