Край суровия северозападен край на австралийската островна държава Тасмания се простира отдалечен полуостров с мрачно име: нос Грим. Малцина пътешественици стигат до този регион, известен като „ръба на света“. Но тези, които дойдат, ще открият величествени скали, брулени от вятъра тресавища и черни пясъчни плажове в поразителен контраст със зелените земеделски земи по върховете на хълмовете. Тази изолираност не само е запазила нос Грим красив и суров, но и му е дала необичайна слава. Това е мястото, където
ще намерите един от най-чистите въздушни потоци на Земята,
според станцията за замърсяване на въздуха, разположена на носа. „Силните западни ветрове, които буферират станцията са изминали хиляди километри над ледения Южен океан, поради което измерваният тук въздух е един от най-чистите в света“, казва д-р Ан Ставерт. Той е старши научен сътрудник в Организацията за научни и промишлени изследвания на Британската общност (CSIRO), която управлява обекта съвместно с Австралийското бюро по метеорология (BoM).
Снимка: Paul Fleming
Застанете на скалистите върхове на нос Грим и ще бъдете отнесени от свирепите пориви, с които се слави районът -
те достигат до 180 км/ч
и носят чистия въздух от Антарктида. Морето на запад от Тасмания е най-дългата непрекъсната океанска ивица на планетата. А нос Грим е мястото, където ревящите силни западни ветрове, които превръщат Южния океан в един от най-коварните на Земята - се разбиват в бреговата линия след дълго пътуване през морето. Тъй като вятърът е преминал през целия океан без намесата на земни маси,това са най-чистите въздушни проби на Земята.
„Използвайки данните за скоростта и посоката на вятъра, знаем, че около 30% от въздуха, достигащ нос Грим, може да се определи като „базов“. Това е въздух, който не се влияе от местните атмосферни фактори“, казва Ставерт и обяснява, че тези измервания дават представа за средните глобални концентрации в атмосферата.
Снимка: Olivia Sattler
Свирепото време и величествените скали на нос Грим са първото нещо, което привлича тасманийската пейзажна фотографка Оливия Сатлър тук. Тя казва, че въпреки дивата природа, бурното време и разбиващите се вълни, регионът притежава и „тишина“.
„В Тасмания има много сурови пейзажи, но въпреки че съм обиколила страната, за да ги снимам, все пак бях поразена от това колко отдалечен и суров е районът на нос Грим - толкова е красив и див“, казва Сатлър. „Мъглата витае над вълните, а когато слънцето залязва над водата, се виждат невероятни ярки цветове, които се разполагат над дълбокото синьо на океана. Свежият мирис на солени водорасли, хълмовете с хребети и начинът, по който дърветата са изкривени от господстващия вятър, създават усещането за крайбрежна пустиня.“
Сатлър казва, че времето „през зимата те удря в лицето, а дори и през лятото бих си сложила жилетка, за да отида на плажа, защото край водата може да е хладно. Времето е безмилостно, но именно това прави района специален“.
Чистотата на околната среда е мечта за търговците, които произвеждат всичко - от бутилирана дъждовна вода до ръчно изработени водка, уиски и джин. Един предприемчив местен жител дори продава
бутилиран тасманийски въздух,
за да осигури на хората в замърсени места по света здравословна глътка чист въздух. В един бидон има около 130 вдишвания на свеж тасманийски въздух.
Снимка: Olivia Sattler
В този северозападен регион се намират и някои от най-добрите продукти на Тасмания. Пътят за дегустация с кола отвежда до вкусни лакомства като мед от кожени дървета, занаятчийски сирена, произведени от 100% тасманийско мляко, стриди, скални омари и гигантски раци. А говеждото месо от нос Грим се слави като
едно от най-добрите в света.
Един от местните производители на говеждо месо, Ричард Никълс, живее в един от последните имоти на юг от нос Грим. Той е живял през целия си живот в малкото градче Марава, след като дядо му се решава на нов живот, премествайки се през целия свят от дома си в Девън, Англия. „Пейзажът постоянно се променя от ветровете и определено имаме четири сезона“, казва Никълс. „Те обаче не са толкова ясно изразени, както в миналото, сега сякаш се преливат един в друг. Много е влажно и през живота си съм виждал само един или два пожара тук“. „Най-близката земна маса до моя имот на запад е Южна Америка, а между нас няма нищо на разстояние около 16 000 км“, казва Никълъс.
Снимка: Tourism Tasmania & Kraig Carlstrom
Според него вълните понякога се разбиват толкова силно в бреговете, че все едно реват. А през нощта
