Да бъдеш харесван или да бъдеш себе си? – Живеейки в свят на фалш и нереалистични очаквания, на всеки от нас поне веднъж му се е случвало да се изправи пред подобна морална дилема. Границата между тези две състояния, признавам, е тънка, понякога недоловима и лесно пренебрежима. За сметка на това обаче в глобален аспект е основополагаща за човешката същност. Емоциите са това, което ни отличава от животните, а личната идентичност и социалната принадлежност – нещо като наша визитна картичка. Какво обаче може да се случи, ако ги загубим? Тази комично-драматична ситуация разглежда филмът на режисьора Бернхард Венгер – „Актьорът”, който тръгва в избрани кина у нас на 19 септември с разпространител Ред 7.
Снимка: mk2
Австрийското предложение за „Оскар” ни сблъсква с Матиас (Албрехт Шух), който работи във фирма, предлагаща нестандартна за нашите географски ширини услуга, а именно компания. Работата му изисква всекидневно да се превъплъщава в различни персонажи – баща, син, гадже, семеен терапевт. Професионалното му портфолио е изключително богато, но ако трябва да обобщя, бих го определила не толкова като актьор, а по-скоро като жонгльор, чийто реквизит са човешките страхове и несигурности.
Снимка: mk2
Звучи някак овластяващо, нали? Може би наистина би било такова, но само ако човек не се вглъби дотолкова в ролевата си игра, че напълно да загуби връзката с реалността. В даден момент Матиас се превръща в огледално отражение на своите клиенти – несигурен, борещ се за внимание изкуствен индивид, който би направил всичко, за да се хареса на останалите и да продължи дисфункционалната си връзка със София (Юлия Франц Рихтер). Възприятията му за света се изкривяват до такава степен, че парадоксално, но
в единствената „истина” в живота му се превръщат лъжите, които изрича.
Заедно с Матиас и ние зрителите се въртим в един омагьосан кръг от неистини, водещи до раздели, нелепи ситуации и работни проблеми. На моменти действието се развива някак монотонно - вероятно търсен ефект от режисьора, който цели да наблегне по-скоро върху душевното състояние на своя герой, а не толкова на „екшъна”. Е, определено успява да го постигне, а и много повече от това. Бернхард Венгер ни
подмамва да повярваме, че продукцията е поредната, разказваща за един самозабравил се човек,
за една загубена човешка кауза. Обичам да се поддавам на подобни провокации, защото когато бъдат развенчани, филмите стават още по-интригуващи.
Снимка: mk2
„Актьорът” в действителност започва като меланхоличен проект, посветен на провала и страха да бъдем отхвърлени от обществото заради своите различия. Това обаче е едва първата спирка от онова вълнуващо пътуване към себепознанието, на което ни отвежда екипът.
Често, за да открием истинското си Аз, ни се налага първо да ударим дъното.
Тогава обикновено се хващаме за някого като удавник за сламка - човек, който предизвиква дори и минимална емоция у нас, кара ни отново да се чувстваме живи. За Матиас това е Ина (Тереза Фростат Егесбо) – жена, с която се запознава съвсем случайно по време на симфоничен концерт. Това може би е първият момент, в който
виждаме как „ръката” на съдбата се намесва в живота му.
Ще го направи още много пъти – по забавни и не особено хумористични начини, опитвайки се да му посочи правилния път.
Снимка: mk2
Катализаторите на промяната на главния герой или казано по-друг начин - „спирките от неговия живот”, са много, което ме затруднява да посоча с точност какво го предизвиква да преразгледа своя начин на живот. Считам, че това обаче няма кой знае какво значение, ако на финалната права на тази своеобразна надпревара с времето човекът победи актьора, а истината надвие лъжовното ежедневие.
Ще успее ли „Актьорът” Матиас да се измие от калта и да прозре колко пъстър и красив всъщност е животът можете да научите на 19, 21 и 23 септември в Дом на киното, както и на 19, 20 и 28 септември в Кино „Люмиер”. На 21 септември филмът ще бъде прожектиран във Филмотечно кино „Одеон” (билети на касата), а на 3 октомври ще гостува във ФКЦ – Варна.
