- Моят път към писането мина повече през желанието да се занимавам с кино.
- Такова нещо по мащаби в България не се е случвало досега и се надявам да зададе един нов стандарт на правенето на сериали у нас.
- Обичам историите ми да вдъхновяват хората.
- Дали ще я слушат, дали ще я четат, за мен една история трябва да съществува във всички възможни формати.
Снимка: Facebook
Васил Попов е автор на фантастични книги, които няма как да не ви завладеят. Любовта му към българските митове и легенди е непроменима величина, а съветът му към всички бъдещи автори е да черпят вдъхновение от заобикалящия ги свят.
През 2020г. той издава своя сборник - ,,Вълчи разкази‘‘, а малко след това печели конкурс на популярна аудио платформа, благодарение на историята ,,Мамник‘‘. Това е един обикновен роман за едно малко селце, където започват да се случват съвсем необикновени неща. ,,Мамник‘‘ достига такава популярност, че получава телевизионна адаптация, която може да очакваме скоро на нашите екрани, както и продължение на своята история.
Васил Попов ми сподели много интересни неща за предстоящия сериал, на който той е сценарист, за това какви са емоциите на снимачната площадка и за многобройните усилия, които всички от екипа са положили, за да пресъздадат тази магия на екран. Той ми разказа за някои от навиците му преди да започне да пише, както и за наскоро излязлото продължение на ,,Мамник‘‘ - ,,Лехуса‘‘, което вълнува в момента българския читател.
Искрено и забавно - това интервю не е между журналист, и известна личност, а между почитател и един от любимите му автори.
- Здравей! Първият ми въпрос към теб е относно книгата ти ,,Мамник‘‘. Тя е един от най-популярните ти романи. Откъде се вдъхнови за историята, която се развива вътре?
- Да речем, че историята се роди през 2020г., когато започна пандемията. Тогава ,,Сторител‘‘ обявиха конкурс за пилотен епизод на аудиосериал, беше нещо ново и реших да участвам. Беше началото на пандемията, всички хора бяхме затворени, села се блокираха заради карантини и си казах: ,,Добре де, ами какво, ако в едно такова село се случи нещо по-страшно?‘‘
Така започнах да си представям всякакви чудовища и прочетох за Мамник в една книга на Димитър Маринов, стана ми интересно какво представлява и, когато разбрах за него малко повече си казах, че е идеален за сюжет.
Снимка: Румина Георгиева
- Селцето Вракола от книгата, то истинско място в България ли е или е плод на твоето въображение?
- Да, то си е моето село, в Трънско. Казва се Филиповци, но не звучи толкова магически, затова исках да измисля име, което да има значение. Имах няколко други предложения, но в крайна сметка избрах Вракола – на трънски означава гаден, зъл човек.
- Скоро ще излезе сериал по БНТ, който се снима изцяло по историята от ,,Мамник‘‘. Какво е чувството да видиш произведението си да оживява пред очите ти?
- Беше невероятно, имах щастието да съм един от сценаристите на сериала. Навремето, когато бях в гимназията мечтаех да се занимавам с режисура и със създаването на филми, и така започнах да пиша. Пишех истории, за които си представях, че някой ден ще видя на екран. Те първо бяха разкази, а по-късно се превърнаха и в романи. Моят път към писането мина повече през желанието да се занимавам с кино.
Затова да съм част от екранизацията на моя собствена история е като сбъдната детска мечта.
За мен винаги е било страшно вълнуващо да видя как това, което съм създал е вдъхновило други хора. Преди бяхме направили един конкурс за рисунки, чрез който можехме да видим как читателите си представят героите и чудовищата от ,,Мамник‘‘, или ,,Лехуса‘‘. Това да видиш как читателите използват своето въображение е нещо невероятно, това може да го постигне само жанрът литература. Обичам историите ми да вдъхновяват хората.
Когато гледах на снимачната площадка как режисьорът Виктор Божинов си представя историята, как останалите сценаристи и оператори я виждат. Понякога е по-хубаво от това, което аз съм си представял.
- Кой е най-любимият ти момент от снимачната площадка?
- Много са. Най-любимият ми момент е по-скоро чувство. Най-обичам, когато отида на снимачната площадка на нова локация. Сюжетът на ,,Мамник‘‘ е такъв, че има много нощни сцени, ние снимахме предимно през зимата, а тогава се стъмва към 17:00. От 17:00 се снима чак до изгрев слънце, абсолютно цяла нощ, независимо дали навън вали сняг или са минусови температурите. Трябва да призная, че такова нещо досега у нас не се е случвало. Когато започнахме да снимаме си помислих, че продуцентите ще искат да си улеснят живота, но те и Виктор Божинов казаха: ,,Не, ще го направим. Ще снимаме навън, ще има мъгли, ще има кучета съботници, призраци.‘‘
В този момент, когато отивам на нова локация през нощта и виждам стотици хора, които са се събрали, за да се занимават с твоята история. Отиваш там и виждаш как всеки един от тях дава всичко от себе си, защото е вдъхновен. Имаше няколко локации, които бяха едно към едно с това, което съм си представял. В книгата има една сцена с хижа, в която се запалва пожар на покрива и се чудих как ще организират всичко. Но отивам на място и гледам, и хижата си беше там, имаше си пожар и всичко. Невероятно чувство наистина.
- Как с екипа успяхте да пресъздадете птицата Мамник?
- Тя ще бъде със специални ефекти, няма как. Имаше си така наречените практически ефекти и кукли, които бяха страшно реалистични. Имаше реакции от хора на терен, които като видеха тези кукли се плашеха, че това е нещо истинско и живо. Смея да твърдя, че такова нещо по мащаби в България не се е случвало досега и се надявам да зададе един нов стандарт на правенето на сериали у нас.
- Участва ли активно в избора на актьори за главните роли?
- Донякъде да, но по-скоро избора на актьорите беше на ниво обсъждане. Когато течеше кастингът има и други процеси, Виктор Божинов също се е допитвал до мен за това решение. Но кастингът ще бъде страхотен, на хората страшно много ще им хареса. Главните герои са големи сладури. Лазар особено, когато видях актьора, който ще го изиграе си помислих, че те са едно към едно. Аз сам не знаех, че наистина съществува такъв човек. Мислех си, че ще го намерим трудно, но той се появи.
- Нека да се върнем в самото начало. Как се зароди любовта ти към писането?
- Стана неусетно. Първоначално започнах със записки с идеи, за филми и сериали, и в един момент усетих, че пиша разкази. Като малък не си мечтаех да стана писател. Първо написах сборника си ,,Вълчи разкази‘‘, а после
имаше период от 6-7 години, в които не бях писал нищо.
След това се появи конкурса на ,,Сторител‘‘ и изведнъж се оказа, че стилът ми се е променил и осъзнах, че отново изпитвам нужда да пиша. Зародиха се много нови идеи и вече имах какво да разкажа. Мисля, че е здравословно за един писател да си дава почивка, за да не започва да пише едно и също. Трябва да се откъснеш малко от себе си.
- Защо избра историите, които разказваш да се развиват на българска почва?
- Много често ми се случва по литературни събирания да идват при мен читатели и по-млади автори, и да ме питат: ,,Как да станем писатели?‘‘ Аз винаги им давам този съвет:
,,Пишете нещо, което е локално и което познавате‘‘.
Питали са ме защо съм избрал сюжета да се развива в Трънско, отговорът е, защото съм от този край и, защото ми е познато. Познавам историята, познавам диалекта. Например, гледала си някои български филми, чуваш колко дървено звучат репликите и не ти се гледа нататък, защото си казваш, че никой не говори така в истинския живот. Точно така става и с четенето, ако пишеш за герои, които ти не познаваш. Затова винаги моят съвет към авторите е да пишат за нещо, което познават, за техния си край или място, на което са били.
Снимка: Личен архив; Васил Попов
- В твоите романи, първо измисляш историята, а после чудовището, или първо е то, а сюжета се нарежда около него?
- Много често правя проучвания и чета много книги, някои от тях съм чел само, за да мога да напиша няколко страници. Всичко това, за да съм сигурен в себе си и, за да не напиша някоя глупост. Но понякога в самия процес на проучването, ти прочиташ нещо и си казваш: ,,Имаме сюжет.‘‘ Това чудовище го взимам и започвам да доизграждам външния му вид, и
преценявам дали да изглежда по-страшно.
Примерно при кучетата съботници от ,,Мамник‘‘, вече почти бях завършил цялата книга и накрая някъде прочетох за тях, и си казах колко е готина тази идея. Казах си, че ще пренапиша някакви епизоди и ще направя кучето на Божана – съботник, за да може да има още по-голяма роля в историята.
- Имаш ли някакъв специален ритуал, който изпълняваш преди да започнеш да пишеш?
- Колкото и абсурдно да звучи, бърша прах и си нареждам всичко около мен. Обичам да ми е чисто преди да седна да пиша. Според мен, ако около теб не е подредено, после това се отразява на мислите ти и на писането. Чувал съм клишетата за писателите, които са много разхвърляни, но аз не съм така. Никога не започвам да пиша преди да си взема и черен чай, за да се събудя.
Много обичам природата, понякога желанието хем да пиша, хем да съм навън се бият в мен. В момента се занимавам основно с писане и много съжалявам, че не мога да пиша на други места освен вкъщи. Ако отида в някоя хижа аз ще искам постоянно да съм навън, а не да стоя пред лаптопа цял ден.
- Наскоро излезе продължението на книгата ,,Мамник‘‘ - ,,Лехуса‘‘, могат ли твоите почитатели да очакват и трета част?
- Да, втората и третата част ще бъдат много свързани една с друга. ,,Мамник‘‘ така завърши, че можеше, както да има, така и да няма продължение, но имах готова идея за такова в случай, че се наложи. При ,,Лехуса‘‘ случаят е различен, чудовището, което ще бъде в третата книга се появява още на финала на втората част. Затова хората, които ще изслушат или прочетат ,,Лехуса‘‘ ще знаят как ще се казва третата част.
Може би за Коледния панаир на книгата ще излезе и в хартиен формат. За мен като автор няма значение под каква форма излиза, важно ми е да достига до сърцата на хората. Дали ще я слушат, дали ще я четат, за мен една история трябва да съществува във всички възможни формати.
- Кой е героят от всички твои истории взети заедно, който ти е най-много на сърце?
- Аз всичките си ги обичам много. Но може би читателите най-много обичат Митето от ,,Мамник‘‘, той е базиран на истински човек от моето село, той се казваше така. Беше граничен полицай, който за съжаление почина наскоро. Този човек замина за Елхово и там се ожени, и не го бях виждал от много време и само си мислех:
,,Леле, ако знаеше Митака колко известен е станал.‘‘
Но всички герои си ги харесвам, Божана, Владо, сега има един нов персонаж от ,,Лехуса‘‘ , Бранимир се казва. Той беше голямо предизвикателство за мен докато пишех. Напомня малко на вещер и затова се опитвах да го разгранича от Гералд от сериала ,,Вещерът‘‘, и да го направя малко по-различен, по-човечен.
- Като читател кое предпочиташ – аудиокниги или класическите истории в корици?
- Всеки формат за мен си има своите предимства. Разбира се, хартията си е класика, кой не обича да прелиства страниците? Това си е нещо незаменимо. В същото време трябва да призная, че понякога имам нужда да ми починат очите, да се разходя, да изляза навън и в такъв момент аудиокните са много подходящи. Особено, когато пътувам винаги
искам да си взема поне 10 книги, но това е невъзможно, защото е неудобно и заемат много място.
Докато при аудио и електронните книги е по-лесно, винаги се чувствам спокойно, че имам със себе си достатъчно количество книги. ,,Мамник‘‘ например е писана изцяло за аудио формат и има някои неща, които прочетени звучат по съвсем различен начин, много по-въздействащо е. Тя беше в ,,Сторител‘‘ една година преди да излезе в книжен формат и, когато това стана, всички хора искаха да си я имат, и на хартия. Двата формата си се подпомагаха един друг. Защото, когато историята е хубава хората искат да си я имат, независимо дали е на хартия или в аудио вариант.
Снимка: Личен архив; Васил Попов
Васил Попов тепърва ще продължава да черпи вдъхновение от старите български легенди и да ни радва със своите фантастични романи. Той е писател, който е извървял смело своя път и не се е страхува да излезе на родната литературна сцена с нещо малко по-различно, нещо, което е отвъд представите ни, че може да се развива на наша почва.
За него писането е основно занимание, а фантастичният му свят смело започва да се разраства до трилогия и бавно, но сигурно оставя след себе си отпечатък не само в сърцата на читателите, но много скоро, и на телевизионния екран.
