- Ние като социум имаме голяма нужда да облечем високите думи в дела.
- Винаги е имало четящи и нечетящи.
- Морето е поезия. Ако не съществуваше морето, не знам дали изобщо щеше да съществува поезията.
Снимка: Личен архив
„Върви, народе възродени“ се чува навсякъде на днешния ден. Тържественото настроение е във въздуха, проправя си път между тълпите от хора и наднича през вдъхновяващите речи, изречени от преподаватели, будители и общественици. 24 май е ден, в който празнуваме нещо невидимо, но толкова основополагащо. Букви, език, култура, без които нямаше да бъдем възможни.
Какъв по-подходящ ден от този, да отдадем почит на словото и да се замислим за силата на думите, говорейки с човек, посветил живота си на тях.
Срещам Калоян Христов в двора на първото светско новобългарско училище – Национална Априловска гимназия в Габрово. Той е бивш възпитаник на гимназията, а сега е и преподавател в нея.
А на какво учи възпитаниците си – на любов към езика.
От тийнейджърските си години Калоян пише разкази и стихове. „Съвпадения“ (2018), „Солени молекули“ (2020) и „Апология на сетивността“ (2024) са трите му издадени книги. Той е част от младото поколение поети, които не остават незабелязани, а за таланта му свидетелства и списъкът с награди и отличия. Носител е на Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021) и други.
Снимка: Личен архив
Текстовете му са публикувани в различни литературни издания, а стиховете му са преведени на английски, арабски, сръбски, испански и гръцки език.
Освен че пише, преподава и води курсове по творческо писане Калоян Христов е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“.
Посредством словото той гради светове, пише с любов, умее да намира точните думи. Учителската професия му носи смисъл, а влечението му към литературата му дава поглед към нови хоризонти.
На празника на българската просвета и култура говорим с Калоян Христов за учителската професия, за културните натрупвания, съвремеността и четящите хора.
Снимка: Личен архив
– Започвайки с днешния празник, какво за теб означава 24 май?
– Свързвам 24 май с божура в детската ръка, радостта от възможността да вървиш по пътя на просветата. Ден, в който шествията в градовете са лишени от маскарадност и словото тържествува!
– Имайки предвид, че „в началото беше Словото“, думите ли са в основата на света, цивилизациите, личността?
– Словото е в човека и човекът е слово. Ние имаме безценната възможност да комуникираме чрез думи. Преди 1170 години св. Кирил и св. Методий в манастира Полихрон създават глаголицата. А преди 1160 години св. княз Борис Михаил спомага българският народ да бъде покръстен. Славянското племе започва да придобива своя идентичност именно чрез езика и православната вяра, които се появяват почти по едно и също време по нашите земи.
Днес ние следваме заветите на просветителите
и дълга към съхранението на изграденото до тук е отговорност на всеки българин.
Снимка: Личен архив
– Има уникални изследвания, които показват физическата способност на думите да творят реалност – това, което чуваме и начинът, по който взаимодействаме с него създава физически връзки в мозъка ни, например. Знаейки силата на словото, кои думи ти се иска да чуваш по-често в обществото ни?
– Все по-често забравяме изконната същност на думите - да бъдат изпълнени със смисъл. Често използваме вече изхабената от употреба фраза, че словото е мост между хората. Така е, но бих добавил, че словото е мост, който свързва хората; извор, който утолява жаждата ни; подслон, който винаги ни приютява. Моята любима дума е добротворчество, но ми се иска не толкова да я чуваме, колкото да я виждаме на дело в обществото.
Ние, като социум, имаме голяма нужда да облечем високите думи в дела.
– Говорейки за начала, каква беше твоята първа среща със словото?
– При всеки човек в детска възраст словото е мимезис. Това е термин, който Аристотел използва през Античността, за да покаже подражанието на поезията към действителността. Децата подражават на заобикалящата ги среда с действия, но и с думи. Няма как в семейство на поляци детето да каже първите си думи на френски например. Обръщам внимание, че в някой момент всеки от нас би могъл да бъде този, от когото някой прохождащ човек ще се учи, затова е важно как използваме думите. Моята първа среща със словото навярно е била в училище и мисля, че се харесахме.
– А как реши да започнеш да пишеш?
– Писането е потребност, каквато потребност е комуникацията. Именно красотата на езика ни ме привлече. Възможността да превърнеш познатото в непознато чрез думите.
– Ти завършваш Национална Априловска гимназия и сега се връщаш да преподаваш тук – какво е усещането?
– Вълнуващо, вдъхновяващо, отговорно. Всеки ден прекрачваш прага на Априловото училище и наистина влизаш през вратите на времето. Осъзнаваш, че ти си прашинка от големия кораб, в който плават десетките преподаватели и ученици, трудили се и трудещи се в Гимназията. Усещането да срещнеш историята и настоящето едновременно е пленяващо.
Снимка: Личен архив
– Преподаваш и в друго училище в София – имат ли интерес младите поколение към четенето и словото? Виждаш ли разлика с твоето поколение, например?
– В София имам възможността да работя с ученици от Частно немско училище „Веда“. И в двата града все по-често срещам пишещи и четящи млади хора, които се интересуват от различни жанрове. Мисля, че
общото мнение, че младите поколения не четат, е преувеличено.
Винаги е имало четящи и нечетящи. Проблемът днес е, че простащината завладява все повече обществото ни и ориентирите за добро и зло, красиво и грозно се размиват. Но винаги учениците, които имат желанието и стремеж да трупат знания, успяват. Това е радостно. Днес ние минаваме по големите булеварди на градовете и може би някои ще си помислят, че протестираме. Да, протестираме срещу бездуховността и невежеството, но с усмивки.
– Човек може ли да се научи да пише добре според теб или усетът за поезията е талант, който трябва да ти е даден?
– Всичко може да се научи, ако е твоето. За качествено художествено писане е необходимо четенето да е повече от писането.
Снимка: Личен архив
– А ти от кои авторите се учиш на словесно майсторство?
– В развоя на изкуството стоят фундаментите на класическата световна и родна литература, които са ориентир за всеки писател. В съвремието ни има автори, които създават изключително богати на образност и актуалност текстове. Опитвам се да обръщам внимание именно на такъв тип литература.
– Казваш че книгата ти „Солени молекули“ е „морска рожба“, защото си се вдъхновявал от морето. Има ли поезия в морето?
– Морето е поезия. Ако не съществуваше морето, не знам дали изобщо щеше да съществува поезията. Аз съм много предан на морето.
Снимка: Личен архив
– Зад гърба си имаш и написани текстове за песни (като „Нова посока“ на SoulBmoll). По-различно ли се пише текст за песен, отколкото за стих?
– Различно е, защото тук работата е свързана и с други хора - музиканти. Това е интересен процес, чрез който виждаш как словото, съчетано с музика, има още по-голяма пълнота.
– Екзюпери казва: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“. Докъде стигат твоите мечти?
– До настоящето. Присъствието в настоящето е възможността да реализираме онова, което сме си помечтали в миналото.
