Женското тяло е един от най-старите и най-често изобразявани мотиви в изобразителното изкуство. Известните картини на жени са оказали дълбоко влияние върху света на изкуството и популярната култура, което им е донесло забележителна слава и аудитория, простираща се далеч отвъд елита, посещаващ музеите. В следващата статия разгледахме десет от най-популярните картини на жени, за да видим какво ги прави толкова необикновени и привлекателни за хора от различни среди и епохи.
В средата на 1480-те години
Сандро Ботичели революционизира света на изкуството,
като рисува първия нерелигиозен акт от древността, пише Artsper Magazine. Неговата известна картина „Раждането на Венера“ представлява истинско завръщане към идеалите на античността, тъй като художникът заема както наратива, така и елементите на композицията от Древна Гърция. Историята за пътуването на Венера върху мида е взета от прочутия поет Омир, а сложната поза на главната героиня напомня гръцката статуя, наречена „Капитолийската Венера“.
Няколко века по-късно, изображението на Мона Лиза представлява още една стъпка напред в развитието на женския портрет. Чрез използването на маслени бои, които по това време са новост, и своята изтънчена техника на сенки (sfumato), Леонардо да Винчи постигна ново ниво на реализъм, което повлиява на много италиански ренесансови художници, които го последваха. Благодарение на тази иновативна техника кожата на Мона Лиза изглежда гладка, очите ѝ са изключително изразителни, а живата ѝ усмивка е толкова интензивна, че продължава да очарова зрителите и художниците в продължение на векове.
Картината от 1871 г. „Аранжимент в сиво и черно № 1“ или „Майката на Уистлър“ също е забележителна както с оригиналното си заглавие, така и с необичайната си композиция. Към този момент авторът ѝ - Джеймс Макнил Уистлър, е възприел музикален подход към озаглавяването на своите творби и ги нарича според доминиращия им цвят, докато умишлено опростената композиция спомага за постигането на психологическа дълбочина, която стимулира хората да виждат различни емоционални нюанси всеки път, когато наблюдават произведението.
В началото на 20-ти век двама виенски художници, Егон Шиле и Густав Климт,
издигат женската фигура на ново ниво и създават едни от най-известните картини на жени в историята.
Ограждайки своите модели със злато, Густав Климт въвежда египетското изкуство в Европа и е един от пионерите на движението Ар Нуво. Неговите леко изкривени пози и еротични изображения на женската форма бързо са наследени от неговия ученик Егон Шиле, който добавя свой собствен емоционално интензивен и често смущаващ стил към известните си картини на жени.
Примитивните автопортрети на Фрида Кало съдържат елементи на наивно и народно изкуство, но и феминистки подход, видим в нейното безкомпромисно изображение на женското тяло и ум.
„Рисувам собствената си реалност.
Единственото, което знам, е, че творя, защото имам нужда от това.
Рисувам всичко, което ми минава през главата, без да се замислям”, споделя тя.
Анди Уорхол пък обича да изобразява обсесията на обществото с известните личности, която може да бъде толкова тревожна и брутална.
Сандро Ботичели – „Раждането на Венера“, средата на 1480-те години
Картината „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели изобразява гръцката богиня на любовта, излизаща от морето като възрастна жена. Известната творба представя двойствената идея за Венера, описана в произведенията на древногръцките писатели, които я виждали както като земна фигура, символизираща физическата любов, така и като небесна богиня, вдъхновяваща интелектуалната любов, характерна за човешките същества.
Леонардо да Винчи – „Мона Лиза“, 1503 – 1505 г.
Широко известна с мистериозната си усмивка и вечна красота, една от най-известните картини на жени, създавани някога, „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи представлява класически ренесансов портрет до кръста на фона на далечен пейзаж. Извитите линии, които изобразяват косата и дрехите на модела, се повтарят в планините и реките зад нея, изобразявайки по този начин връзката между човека и природата.
Йоханес Вермеер – „Момичето с перлената обица”, 1665 г.
Това е картина, която мнозина наричат холандската Мона Лиза поради загадъчния вид на главната ѝ героиня. „Момичето с перлената обица“ на Вермеер представлява блестящо изследване на женска глава. Перлената обица е основният фокус на картината, която е широко похвалена за майсторското си изображение на взаимодействието между светлината и сянката.
Едуар Мане – „Олимпия”, 1856 г.
Голият портрет на куртизанка, нарисуван от Едуар Мане, предизвика възмущение сред парижаните, тъй като хуманизира проституцията, която не е много популярна по времето, когато картината е нарисувана. Начинът, по който очите на Олимпия изглеждат фокусирани върху зрителите, също разгневява публиката, тъй като е необичаен за жените, а още повече за гола проститутка, да гледат някого толкова директно като главен обект на картината.
Джеймс Макнийл Уислър – „Аранжимент в сиво и черно № 1“ („Майката на Уистлър”), 1871 г.
Както подсказва заглавието, картината е била замислена като изследване на цветовете и съчетание от сиво, черно и бяло. Въпреки че е била замислена като изследване на цвета, формата и темата, картината, наречена „Майката на Уислър“, бързо се превръща в символ на трудностите, преживени от мнозина по време на Голямата депресия. Художникът съпоставя тънко нанесената тъмна рокля на жената с ярки и многопластови ръце и лице, за да оживи темата си и да се противопостави на традиционното наративно изкуство. Картината, изработена с маслени бои върху платно, представя майката на художника, седнала на стол в уюта на дома си.
Густав Климт – Портрет на Адел Блох-Бауер I, 1907 г.
Следващите две известни картини на жени са от началото на 20-ти век във Виена. Този завладяващ портрет на жена е създаден през прочутата златна ера на Густав Климт и е широко известен с завладяващия поглед на модела. Светлата и красиво изпълнена картина със златни листа изобразява Адел Блох-Бауер, покровителка и близка приятелка на Густав Климт.
Егон Шиле – „Портрет на Едит” (бел.ред. съпругата на художника), 1915 г.
Друг известен художник от Виена - Егон Шиле, рисува този зашеметяващ портрет на съпругата си през 1915 г. Нежният образ на Едит Хармс, създаден в годината, в която се женят, показва куклените ѝ черти и дългите ѝ ръце. Цветната ѝ рокля доминира в картината, а сините ѝ очи гледат с детска невинност от бледото ѝ лице.
Пабло Пикасо – „Портрет на Дора Маар”, 1937 г.
През годините Пабло Пикасо рисува множество портрети на своята любовница и известна фотографка Дора Маар. Този конкретен портрет я изобразява седнала на стол и е изпълнен в типичен кубистичен стил, характеризиращ се с изкривени форми и ярки цветове.
Фрида Кало – „Автопортрет с колие от тръни и колибри”, 1940 г.
Фрида Кало рисува множество автопортрети през краткия си, но плодотворен живот. В тази конкретна картина са изобразени любимите домашни любимци на художничката – маймуни, които често символизираха децата, които тя никога не можа да има. Друг забележим мотив е колибрито, което виси на колието от тръни, което реже гърлото на художничката, но тя изглежда спокойна и търпеливо понася болката.
Анди Уорхол – „Shot Blue Marilyn“, 1964 г.
Картините на Анди Уорхол, изобразяващи обожаваната, секси и съблазнителна Мерилин Монро, не въплъщават идеята за изключителна слава и блясък, както някои биха предположили. Като се има предвид, че това изображение на актрисата е направено след преждевременната ѝ смърт през 1962 г., е очевидно, че картината носи зловещ подтекст. Серията от четири портрета, направени от Анди Уорхол, включително този със синия фон, са не само символ на американската културна история, но и напомняне за нейната мрачна и брутална страна
