Програмирането, стриймингът и криптирането вече са утвърдени понятия, които играят важна роля в съвременния свят и се превръщат в едни от най-търсените професионални направления както в България, така и по света.
ИТ индустрията е не само сред най-високоплатените в момента, но и една от най-дискутираните по отношение на представителството на жените през последните години. Според данни на Френския национален институт за статистика и икономически изследвания, едва около
30% от служителите в този сектор са жени, докато в други отрасли техният дял достига 46,8%.
Ако се върнем назад в историята, ще открием, че някои от най-значимите постижения в света на технологиите се дължат не само на мъже, но и на дами, макар техният принос често да е бил пренебрегван. Нека отдадем заслужено признание на тези новаторки, като си припомним техните вдъхновяващи постижения.
Ада Лавлейс (1815 – 1852) - създателката на първата компютърна програма
Снимка: The Guardian/Bodleian Library, Oxford
През 1842 г. италианският математик Луиджи Менабреа публикува статия за аналитичната машина на Чарлз Бабидж, а Ада Лавлейс – единственото законно дете на поета Лорд Байрон – я превежда на английски и добавя собствени бележки. В тях тя описва първия алгоритъм, предназначен за изпълнение от машина, и формулира идеята за универсално програмируемо устройство, способно да обработва не само числа, но и символи. Тази концепция предшества с десетилетия работата на Алън Тюринг, който чак през 30-те години на XX век формализира идеята за универсална компютърна програма.
Дълго време приносът на тази изключителна математичка остава в сянка, но с времето историята започва да ѝ отдава заслуженото признание. През 1979 г. езикът за програмиране, създаден от Министерството на отбраната на САЩ, е наречен „Ада“. Един от суперкомпютрите на Френския национален център за научни изследвания също носи нейното име.
Грейс Хопър (1906–1992) – майката на „кодирането“
Снимка:U.S. Navy
Тя завършва Йейлския университет с докторска степен по математика и преподава във Vassar College преди да се включи във военноморските сили на САЩ през 1943 г. като част от женското подразделение Waves. През годините едно от най-значимите Ѝ постижения е работата по компютъра Mark I в Харвард – първия автоматичен калкулатор, както и разработката на UNIVAC – първия търговски компютър в САЩ. Грейс Хопър играе ключова роля в създаването и на програмния език COBOL и въвежда самия термин „кодиране“.
Тя работи и след пенсионирането си по стандартизацията на програмните езици за Военноморските сили на САЩ. През 1986 г. се оттегля окончателно като най-възрастният действащ офицер в американския флот. Малко преди смъртта си е отличена с Националния медал за технологии за изключителния си принос към компютърните науки.
Хеди Ламар (1914 - 2000) – основоположничката на Wi-Fi и GPS
Снимка:Getty Images
Австрийска актриса, филмов продуцент и изобретател се превръща в холивудска сензация още през 1937 г., когато пристига в Съединените щати. Само четири години по-късно, за изненада на своите фенове, тя и композиторът Джордж Антейл изобретяват т.нар. „техника Ламар“ – система, предназначена да защитава комуникациите между корабите и техните торпеда чрез използване на разпръснат спектър с прескачане на честоти. Вдъхновени от перфорираните хартиени ленти на пианото, те разработват иновация, която разпределя сигналите случайно по различни канали, осигурявайки тяхната неоткриваемост. Патентът е подаден през 1941 г., но техниката намира приложение едва през 1962 г. по време на Кубинската криза, а по-късно е усъвършенствана. Днес тя е основа за технологии като GPS, Wi-Fi и мобилни телефони.
Катрин Джонсън (1918 - 2020) - мозъкът зад космическите мисии на НАСА
Снимка:NASA
Тя се присъединява към НАСА на 35-годишна възраст, където извършва сложни изчисления на ръка. През 1960 г. Катрин Джонсън става съавтор на доклад с Тед Скопински, съдържащ уравнения за траекторията на орбитален полет — първият случай, в който жена е призната за един от съставителите на научен доклад в агенцията. Година по-късно тя прави изчисления за траекторията на мисията „Freedom 7“ и проверява ръчно компютърните изчисления за мисията „Меркурий-Атлас 6“ по молба на Джон Глен.
Но това далеч не е всичко. По време на мисията „Аполо 11“ през 1969 г. Катрин Джонсън помага за изчисляването на траекториите за срещата между командния и лунния модул. За своя принос тя е многократно награждавана - през 2015 г. получава президентския „Медал на свободата“, а през 2016 г. НАСА именува Центъра за компютърни изследвания на нейно име.
Алис Рекок (1929-2021) - един от първите изследователи на AI
Снимка: mag.mo5
Завършила Висшето училище по физика и индустриална химия в Париж (ESPCI), Алис Рекок участва в създаването на настолния компютър CAB 500 и миникомпютъра MITRA 15. Той е използван за френския интернет проект Cyclades за управление на роботи и системи за безопасност в атомни електроцентрали, както и за ракети и кораби. През 1978 г. тя активно участва в учредяването на Националната комисия по информатика и свободно изразява сериозни опасения относно нарастващото наблюдение чрез технологии от страна на правителствата и корпорациите.
Няколко години по-късно, в рамките на Bull Group, тя ръководи изследвания в областта на изкуствения интелект. В сътрудничество с водещи изследователски организации като Inria тя играе ключова роля в разработването на програмния език Prolog, който и до днес намира широко приложение в AI - особено в обработката на човешки език.
Стефани Шърли (1933 - ) - инициаторката на дистанционната работа
Снимка: The Times
На 5-годишна възраст Вера Бухтал и семейството ѝ заминават за Англия, за да избягат от нацистка Германия. Стъпвайки на английска земя, тя приема името Стефани Брук, а когато навършва 18 години, получава британско гражданство. Работейки в пощенската станция Dollis Hill, тя започва да се увлича по компютритe и така не след дълго получава диплома по математика.
През 1962 г. основава компанията Freelance Programmers, специализирана в разработването на компютърен софтуер. Благодарение на иновативния подход към работата, включващ гъвкаво работно време и възможности за дистанционна работа, привлича множество жени в индустрията. Компанията ѝ набира над 8500 служители, които играят важна роля в разработването на софтуерни стандарти и основни протоколи за управление.
В началото на 90-те години тя продава компанията и се оттегля, а фирмата е пусната на фондовата борса с внушителна оценка от 3 милиарда долара. През 2014 г. Стефани Шърли е удостоена с признанието да бъде част от 100-те най-добре практикуващи учени в Обединеното кралство.
Маргарет Хамилтън (1936 - ) - създателката на лаптопа
Снимка:NASA
Тя е забележителен математик и пионер в софтуерното инженерство, чийто принос е съществен за успеха на НАСА и развитието на компютърните технологии. Маргарет Хамилтън започва работата си в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 1960 г., като първоначално разработва програми за прогнозиране на времето. По-късно става ръководител на екипа, който създава бордовия софтуер за мисиите „Аполо“ и „Скайлаб“. Програмите, разработени под нейно ръководство, играят ключова роля при успешното кацане на лунния модул по време на мисията „Аполо 11“. Те предотвратяват прекъсването на кацането чрез ефективно управление на ресурсите на бордовия компютър.
Тя също така е допринесла за изобретяването на основните концепции в компютърното програмиране и код, които позволяват създаването на първия в света преносим компютър. През 1986 г. Хамилтън разработва и нов език за програмиране – USL (Universal Systems Language), предназначен за сложни софтуерни системи.
Роберта Уилямс (1953 - ) - новатор в света на видео игрите
Снимка: intermechanismcontributor
Роберта Уилямс, вдъхновена от играта Colossal Cave Adventure, решава да революционизира компютърните приключенски игри, които по това време са били чисто текстови. През 1980 г. тя създава Mystery House - първата графична приключенска игра, в която включва илюстрации, позволявайки на играчите да изследват къща, в която умират персонажи, и да разкрият убиеца.
Само четири години по-късно тя създава King's Quest I, чрез която играчите водят героя си през виртуален свят. През 1995 г. Уилямс прави нова крачка с Phantasmagoria, в която използва истински актьори и 3D фонове, предоставяйки на геймърите по-завладяващо и реалистично графично изживяване.
Мелани Пъркинс (1987 - ) – жената революционер в графичния дизайн
Снимка: Fortune
На четиринадесетгодишна възраст Мелани Пъркинс започва първия си бизнес, като продава ръчно изработени шалове в магазини и на пазари в родния си град Пърт, Австралия. Само четири години по-късно, мислейки как да улесни проектирането на училищен годишник, тя създава концепцията за една от най-използваните платформи за графичен дизайн в света – Canva. Така тя влиза в историята като най-младата жена – главен изпълнителен директор на технологичен стартъп, оценен на над 1 милиард австралийски долара.
През май 2021 г. тя е обявена за една от най-богатите жени в Австралия с нетно състояние от 4,4 милиарда австралийски долара. Мелани Пъркинс заема 89-о място в списъка на Forbes за „100-те най-влиятелни жени в света“ и 92-ро място в класацията на списание Fortune за най-влиятелните жени.
