15-минутни овации получи новият проект с участието на Дуейн Джонсън (Скалата) - „Машина за разбиване”, по време на дебюта си на Международния филмов фестивал във Венеция. Суперлативите на критиците и чуждестранната публика поставиха „летвата” за продукцията изключително високо. В подобни ситуации има само един въпрос, който интересува зрителите у нас – заслужава ли си филмът наистина, или е поредната холивудска продукция, разчитаща на скъпа маркетингова кампания и популярен актьорски състав.
За да отговорим възможно най-искрено, е важно да развенчаем няколко погрешни разбирания за подобен тип продукции. Първото е, че филмът би се харесал единствено на феновете на ММА. Това, колкото и изненадващо да звучи, всъщност е много далеч от истината. Проектът има автобиографичен характер и запознава публиката с един от доайените в света на смесените бойни изкуства – Марк Кър (Скалата). Макар в него да сa разгледани някои от най-ключовите мачове в кариерата му, той по-скоро
набляга на общочовешкото и скритото зад мускулите -
онези емоции, които могат да бъдат прочетени само в очите ни.
Снимка: А24
„Мразите ли се, когато се биете”, пита една възрастна дама героя на Скалата, опитвайки се да разбере подбудите му да печели пари, наранявайки себе си и противниците си. Въпросът ѝ, разбира се, е съвсем резонен за всички нас, които никога дори не сме се доближавали до боксов ринг, тъй като емоциите, които триумфът събужда, са ни съвсем чужди. Тези еуфория, пълен заряд и удовлетворение
в даден момент се превръщат в пристрастяващи…
до такава степен, че дори Кър дори не може да си представи как би се чувствал, ако бъде повален от съперника си. Самите ние също не сме си помисляли за подобна възможност, докато психическото и емоционалното му състояние малко по малко не се разклащат пред очите ни след всеки следващ скандал с приятелката му Доун (Емили Блънт).
Неговата мания за контрол и неспособността му да менажира гнева си, както и нейните обсебеност от вниманието и усещане за недооцененост се оказват по-опасни и от „ударите под кръста”, които ежедневно получава Кърк. Сурови, кървави и възможно най-близки до реалността са кадрите от ринга. Не по-малко отблъскващи и ужасяващи обаче са сцените, на които ставаме свидетели в собствения им дом –
злоупотреба с обезболяващи, емоционален шантаж, близки до смъртта преживявания.
Непобедим на ринга, той се озовава като в капан в дома си, задушаван от собствените си зависимости и токсични отношения, замаскирани като любов.
Дълго можем да спорим и разискваме дали именно тези семейни проблеми водят до немислимото – загубата, защото от това няма голям смисъл. За сметка на това обаче е ключово неуспехът да бъде внимателно разгледан от всяка възможна гледна точка.
Снимка: A24
И когато стигнеш до дъното и изпаднеш в безизразно повторно търсене на смисъла в живота, осъзнаваш, че понякога той се спотайва именно там, където си го загубил, или в случая – на ринга. Да намериш силата
да се изправиш, когато си се сринал емоционално, е много по-трудно, отколкото да повалиш опонента си
с ритници в рамките на няколко рунда. Скалата се справя чудесно с тази нелека задача, сътрудничейки си с треньора си, изигран от бившия боксьор и настоящ актьор Бас Рутен, приятеля си Марк Колман (боецът Райън Бадер) и опонента си Игор Вовчанчин (абсолютния световен шампион по бокс в 2 категории Олександър Усик).
Снимка: A24
Напук на драматично-кървавия сюжет, ролята на Марк Кър сякаш внася определена „доза” свежест в актьорското портфолио на Дуейн Джонсън, който обикновено сме свикнали да виждаме в екшън или комични роли. Твърди се, че това негово различно амплоа дори може да му донесе „Оскар”. За сметка на впечатляващото му превъплъщение - сюжетът остава някак плосък, тъй като разглежда само няколко години от кариерата на бившия MMA боец. Това само по себе си прави развитието на характера на героя една идея по-трудно за проследяване, а историята за величието му в спортните среди е някак непълна - факти, които по мое мнение биха били полезни за по-точния анализ на героя.
В „Машина за разбиване” все пак далеч не липсва потенциал, защото ни представя един по-различен спортен свят - този на загубата и нейното емоционалното отражение. Може би най-важното послание на продукцията обаче остава, че дори и зад една добре смазана „машина”, която с лекота поваля всеки, застанал на пътя ѝ, може да се крият уязвимост и топлина.
