От 1960 г. насам всяка кинопродукция с патологична, ужасяваща или сюрреалистична тематика се определя като филм на ужасите – жанр, който често се преплита с научната фантастика и фентъзито под общия знаменател на фантастиката. Една част от почитателите му гледат тези филми при изгасени светлини, без да откъсват поглед от екрана, за да не пропуснат момента, в който биват прерязани гърлата или крайниците на героите, докато други прекарват по-голямата част от времето със затворени очи и след това имат кошмари в продължение на седмици. Защо реакциите са толкова различни и кое е това, което ни провокира въпреки всичко да консумираме този жанр отново и отново? В този материал ви представяме кратко проучване по темата, както и някои любопитни факти, свързани с възхода на хорър кинопродукциите в наши дни.
Границите между страха и удоволствието
Снимка: Getty Images
„Хората ходят на филми на ужасите, защото искат да бъдат изплашени. Ако не беше така, нямаше да се върнат в киносалона втори път“, казва Джефри Голдщайн, професор по социална психология в Университета в Утрехт и автор на книгата „Защо гледаме: Притегателната сила на бруталните забавления“. На пръв поглед тази констатация звучи банално, но тя напълно разбива старата теория, че търсим подобно преживяване единствено заради облекчението след финалните надписи. Според френското издание „20 minutes“, невробиолозите също подкрепят тази теза, доказвайки, че в човешкия мозък центровете на страха и удоволствието са тясно свързани, превръщайки адреналина или шока от видяното в източник на наслада – но само при условие, че зрителят се намира в напълно защитена среда, тоест у дома на дивана или в киносалона с купа пуканки до любим човек.
Университетски проучвания показват също, че хорър филмите могат да ни помогнат да погледнем на собствената си смърт от по-широка перспектива.
„Когато пред очите ни се разкрива тъжното доказателство за крайната крехкост на съществуването, чувството, че сме все още живи, изведнъж придобива нов смисъл. Изправяйки ни лице в лице с чуждото нещастие, жанрът ни кара да си кажем: „Това се случва на другите, но не и на мен“ – и в този момент страхът от смъртта започва да изглежда нелеп“, твърди социологът Люк Болтански в книгата си „Страдание от разстояние“.
Тест за мъжественост или нарушаване на правилата
Снимка: Pixabay
Според Глен Спаркс, професор по комуникации в Университета „Пърдю“, филмите на ужасите са съвременен заместител на древните ритуали за посвещение. Тъй като в днешното общество вече не следваме традициите, чрез които предците ни са доказвали зрелостта си, изправяйки се пред сурови изпитания, хорър жанрът ни позволява символично да се сблъскаме със страховете си и да се научим да овладяваме заплахите. В този смисъл професорът смята, че
една наистина добра страшна лента може да се превърне и в своеобразен тест за мъжество.
Друг фактор, на който експертите обръщат внимание, е т.нар. „бунт чрез жанра“. За тийнейджърите, които тайно си купуват билет за поредния хорър филм въпреки забраната на родителите си и по този начин се противопоставят на наложените им правила – една естествена част от израстването според изследванията. Учените твърдят още, че усещането за леко престъпване на границите не изчезва с възрастта – напротив, то остава привлекателно и за много възрастни зрители. В този контекст редица проувания показват, че удоволствието от хорър филмите и кървавите сцени е пряко свързано с нарушаването на една основна социална норма – категоричното осъждане на насилието. Именно това контролирано прекрачване на границите задоволява вроденото ни любопитство към забраненото, без да ни излага на реална опасност.
Какво обединява феновете на хоръра?
Снимка: Getty Images
Според проучване, публикувано в научното списание „Cureus“, почитателите на филмите на ужасите споделят редица общи личностни характеристики, измерени чрез модела „Big Five“ – един от най-утвърдените психологически инструменти за оценка на личността.
Противно на популярните стереотипи, любителите на хорър жанра не са по-тревожни от останалите.
Напротив – те отчитат по-ниски нива на невротизъм, което предполага, че се справят по-успешно с емоциите и стреса. Изследването показва още, че те са по-организирани, дисциплинирани и отговорни, въпреки че доброволно се подлагат на силни емоционални и адреналинови преживявания. Според авторите това може да се обясни с по-доброто им самообладание.
Проучването, проведено сред близо 300 индийски студенти, установява още, че почитателите на хорър филмите са по-екстровертни (по-социални) от средното. Те търсят силни емоции, но също така ценят общуването, което обяснява защо често предпочитат да гледат подобни филми в компания – споделеният страх засилва преживяването. Изследователите отчитат и по-високи нива на любезност и склонност към сътрудничество, което очертава любопитен парадокс:
зрители, които изпитват удоволствие от ужаса на екрана, но са напълно общителни и добронамерени в реалния живот.
Ужас отвъд Хелоуин
Снимка: New Line Cinema
Проучване на Blumhouse, проведено сред 3000 американци, разкрива интересни тенденции в навиците на почитателите на хорър жанра, пише Variety. Данните показват, че 44% от анкетираните се определят като заклети фенове на филмите на ужасите и ги гледат целогодишно, докато едва 6% чакат Хелоуин, за да си пуснат любимото страшно заглавие. Освен това 45% от участниците смятат,
че хорър жанрът значително се е подобрил през последните години.
Според тях това се дължи най-вече на по-високото качество на продукцията (49%), развитието на технологиите и специалните ефекти (44%), както и на по-оригиналните и креативни сюжети (39%).
Що се отнася до това кога феновете на хорър жанра за първи път се влюбват в него, 52% започват да гледат страшни филми преди навършване на 12-годишна възраст. 42% от представителите на поколението Y и 30% от поколението Z посочват, че първият им контакт с хорър жанра е бил чрез член на семейството.
Като първи срещи с хорър жанра най-често се посочват „Хелоуин“, „Кошмар на Елм Стрийт“, „Екзорсистът“, „Челюсти“ и „Петък 13-ти“.
Сред най-популярните поджанрове се нареждат психологическият трилър, survival horror, свръхестественият и паранормалният хорър, включително историите за обсебване, както и хорър комедията и научнофантастичният хорър. Към тези категории се свързват съответно филми като „Split“, „The Road“, „The Conjuring“, „Scary Movie“ и „Alien“. По отношение на възрастовите групи психологическият хорър е предпочитан от бейби бумърите, поколението X и милениалите, докато поколението Z посочва survival horror като свой любим поджанр.
Феноменът „Обсебване“
„Обсебване“ е едно от най-коментираните заглавия на 2026 г. и отбелязва един от най-бързите ръстове в боксофиса в историята на хорър жанра. Към момента продукцията е реализирала 60,7 милиона долара в Северна Америка и 75 милиона долара в световен мащаб.
Статистиките показват, че около 75% от зрителите са на възраст между 18 и 25 години, пише Variety.
Създаден с бюджет под 1 милион долара, филмът вече се очертава като едно от най-доходоносните заглавия на годината. „Това е наистина нечувано. Не знам дали някога съм виждал филм да има такъв скок през втория уикенд. Това показва, че публиката е приела филма много добре“, коментира Пол Дергарабедиан, ръководител на пазарните тенденции в Comscore с над 30 години опит в анализите на боксофиса.
Рядкост за хорър жанра е и необичайно силният консенсус между публика и критици – „Обсебване“ получава оценка „A-“ от CinemaScore и впечатляващите 94% в Rotten Tomatoes. От 2019 г. насам едва пет хорър филма, сред които и миналогодишният пробив „Оръжията“, успяват да достигнат оценка „A-“ или по-висока.
Снимка: FFB
„Обсебване“ бележи режисьорския дебют на 26-годишния ютюбър Къри Баркър. Лентата разказва историята на безнадежден романтик на име Беър (Майкъл Джонстън), който сключва договор с дявола, за да спечели сърцето на любимата си Ники (Инде Наварет). След лична загуба и момент на слабост той попада на „Върбата на желанията“ – мистичен предмет, който обещава да изпълни едно-единствено желание. Воден от отчаяние, Беър си пожелава Ники да го обича повече от всичко на света. Но когато желанието му започва да се сбъдва, жадуваната любов постепенно се превръща в кървав кошмар.
„Това е мечтаният сценарий за киносалоните. Вместо малкият екран да бъде възприеман като заплаха, той може да се превърне в естествено допълнение към големия. Ако още много създатели на съдържание в YouTube като Баркър успеят да пренесат публиката от лаптопа до киносалона, това би било огромен успех. Всички се питат как киносалоните могат да изградят своята аудитория. Може би, по ирония на съдбата, именно малкият екран е ключът към това“, пише пред Variety Дергарабедян.
