Писани преди векове – някои върху пергамент, други върху папирус или кожа, те пазят загадки, останали неразгадани с векове. От Библията на Дявола, през непреклонната мистерия на Ръкописа на Войнич и Кодекса на Рохонк, та чак до древната мъдрост на Книгата на мъртвите, тези книги са много повече от просто артефакти. Те са врати към миналото. Носят в себе си шепота на други епохи – кодирани послания, забравени езици и символи, които и до днес объркват учени, криптографи и историци. Някои от тях вече са частично разгадани, други остават обвити в мистерия, а трети може би носят знания, за които човечеството още не е готово. Прелистете страниците им заедно с нас.
„Ръкописът на Войнич”
Снимка: Beinecke Rare Book and Manuscript Library, Yale University
Мнозина наричат кодекса от XV век, известен като „Ръкописът на Войнич“, най-загадъчната книга в света. Написана е с неизвестна азбука от неизвестен автор и е била открита през 1912 г. от търговеца на редки книги Уилфрид Войнич, разказват от Библиотека „Бейнеке“. Текстът се появява и изчезва през историята - от библиотеката на Свещения римски император Рудолф II до тайна продажба на книги през 1903 г. от Обществото на Исус в Рим.
Езикът на книгата не е разшифрован, а сложните илюстрации остават толкова загадъчни,
колкото и красиви. За първи път това факсимиле, допълнено с изящни сгъваеми части, позволява на читателите да изследват тази загадка във всичките ѝ зашеметяващи детайли. Сред тях са уникалният „войнически“ текст и илюстрациите на извънземни растения, непознати съзвездия и голи жени, плуващи през фантастични тръби и зелени вани.
Описван като магически или научен текст, почти всяка страница съдържа ботанически, фигуративни и научни рисунки с провинциален, но жив характер, нарисувани с мастило и ярки акварели в различни нюанси на зелено, кафяво, жълто, синьо и червено.
Въз основа на темата на рисунките, съдържанието на ръкописа се разделя на шест части:
- ботанически рисунки, съдържащи 113 неизвестни растителни вида;
- астрономически и астрологически рисунки, включващи астрални карти с лъчеви кръгове, слънца и луни, зодиакални символи като риба (Риби), бик (Телец) и стрелец (Стрелец), голи жени, излизащи от тръби или комини, и придворни фигури;
- биологична секция, съдържаща безброй рисунки на миниатюрни голи жени, повечето с подути кореми, потопени или бродящи в течности и странно взаимодействащи с взаимосвързани тръби и капсули;
- сложна поредица от девет космологични медальони, много от които са нарисувани върху няколко сгънати листа и изобразяват възможни географски форми;
- фармацевтични рисунки на над 100 различни вида лечебни билки и корени, изобразени с буркани или съдове в червено, синьо или зелено;
- непрекъснати страници с текст, вероятно рецепти с цветя, наподобяващи звезди, които маркират всеки запис в полетата;
Библията на Дявола
Снимка: MICHAL CIZEK/AFP via Getty Images
Бохемска легенда разказва за средновековен монах от чешкия град Подлажице, който е бил погребан жив. Той се опитал да си върне свободата, като написал най-голямата книга, създавана някога – за една нощ. Неспособен да завърши тази невъзможна задача сам, той
призовал Дявола за помощ – сделка, която му позволила да запази смъртния си живот
на цената на безсмъртната си душа. Това е само една от многото истории за духове, свързани с Codex Gigas - илюстриран ръкопис от началото на 13 век, констатира Artnet. Верен на името си (от латински - „голяма книга“), той засенчва всички други средновековни документи, които са оцелели до днес. С размери приблизително 91 на 51 см и тегло 75 кг, неговите 310 листа пергамент са направени не от хартия, а от велен. Те са изисквали кожата на повече от 160 телета и магарета.
За разлика от повечето други илюстрирани ръкописи от Средновековието, Codex Gigas се състои от множество отделни текстове. Освен Стария и Новия завет, той съдържа ръчно написани копия на исторически и научни трудове на еврейския историк Флавий Йосиф и католическия теолог Исидор от Севиля, както и ранна история на Бохемия (регионът, в който се намира Подлажице). Включени са също списъци със заклинания и магии, медицински учебник от 12 век, календар и преглед на гръцката, еврейската и славянската азбука.
Най-известната особеност на Codex Gigas обаче, която му е спечелила прякора „Библията на дявола“, е
цяла страница с илюстрация на демонична фигура с рога, нокти, раздвоен език и големи бели очи.
Тази тревожна картина, разположена между текст за покаянието и друг за изгонването на злите духове, е срещу страница, съдържаща също толкова голяма илюстрация на Небесния град, вероятно символизираща двете страни на християнския живот след смъртта.
Историята на Codex Gigas е толкова загадъчна, колкото и значението на илюстрациите в него. Не е изненадващо, че учените не смятат, че ръкописът е написан за една нощ. Вместо това се твърди, че е съставен между 1204 и 1230 г. сл. Хр., вероятно от един човек. Макар да не можем да отбележим със сигурност, че Codex е създаден в Подлажице, бележка на първата страница посочва манастира в града като най-ранния му известен собственик. От същата става ясно, че е даден на друга света обител през 1295 г. само за да бъде закупен от още един религиозен орден същата година.
Книгата на мъртвите
Снимка: The Metropolitan Museum of Art, Rogers Fund, 1930
„Книгата на мъртвите“ е съвременен термин за сборник от магически заклинания, които египтяните са използвали, за да им помогнат да стигнат до отвъдния живот. Те си го представяли като своеобразно пътуване, което трябвало да се направи, за да се стигне до рая. То обаче
било доста опасно, заради което се нуждаели от магическа помощ,
изтъкват от Британския музей. Обикновено „книгите” представлявали свитък от папирус, на който са написани многобройни заклинания с йероглифи. Имали и красиви цветни илюстрации. Те са били доста скъпи, така че само богаташи са можели да си ги позволят. В зависимост от това колко са били заможни, хората са можели да си закупят готов папирус с празни места, където да напишат името си, или да похарчат малко повече и вероятно да изберат само конкретни магии.
Древните египтяни вярвали, че човек се състои от различни елементи: тяло, дух, име, сърце – всички те - въплъщения на човека. Страхували се, че тези елементи ще се разпръснат, когато умрат. Затова има много заклинания, които гарантират, че притежателят няма да загуби главата или сърцето си, а още и че тялото му няма да се разложи. Има и
заклинания за самозащита, защото древните египтяни очаквали да бъдат нападнати
по пътя към отвъдния живот от змии, крокодили, насекоми – идея, която се основава на заплахите, които познават в реалния живот. Освен от животни, смятали, че могат да бъдат наранени от богове или демони.
Според тях обаче най-лошото, което може да се случи, ако човек не разполага с книгата, е така наречената втора смърт. Това означава, че е бил убит и духът не може да се върне - няма да има никакъв живот след смъртта.
Рохонският кодекс
Снимка: Унгарска академия на науките
Унгарската академия на науките в Будапеща разполага в архивите си с ръкопис, който и до днес остава загадка за изследователите - Рохонски кодекс. Той е написан с шрифт, който никой не разбира, поясняват от Университета в Хамбург.
Една от причините, поради които е трудно дори да се спекулира за езика, на който е написан кодексът, и за използвания метод на криптиране, е, че се знае толкова малко за неговата история. Единственият ясен факт е, че някога ръкописът принадлежал на унгарския библиофил Густав Баттиани (1803–1883) и че той го е съхранявал в град Рохонц, днес австрийския - Рехниц. Старото западноунгарско селище е дало името си на кодекса. Баттиани завещава мистериозното произведение на Унгарската академия на науките през 1838 г., където се съхранява и до днес.
Никой не знае кой е написал Рохонския кодекс, кога точно е създаден и каква е била целта му.
Една от малкото улики за произхода му е хартията, от която е изработен. Съдейки по воден знак, който съдържа, той изглежда е произведен в Северна Италия през XVI век. Досега обаче не е било възможно да се определи кога хартията е била използвана за написването на кодекса.
87-те картини в кодекса също не са успели да хвърлят много светлина върху съдържанието му досега. Повечето илюстрации показват мотиви от Библията, като Мойсей на планината Синай или разпъването на Исус. Освен християнската иконография, откриваме и многобройни символи, които създават впечатлението, че графичните елементи също могат да бъдат кодирани или разбрани само от тесен кръг хора, запознати с кодиращата система.
