Часове, посветени на подреждането на всяко кътче у дома, на избора на подходящ тоалет, парфюм, бутилка вино… и разбира се и на задълбочен размисъл до уговорения час, когато най-сетне ще можете да си откраднете миг с човека, който само преди дни е откраднал вниманието ви за секунди – със своя хумор и чар... далеч от забързаното ежедневие. Или, както е в случая с главната героиня в пиесата на Жерар Лозие „Амюзбуш / Вляво от асансьора“, – далеч от дългогодишния ѝ партньор, с когото споделят един покрив, но все по-малко истини помежду си с годините. А какво ще стане, ако всичко се обърка за миг… и той се окаже в едно помещение с нея и онзи почти непознат мъж... при това – заедно със съседите отсреща, които, се появяват „в точния момент и на точното място“…?

Актьорите Явор Борисов, Албена Михова, Рада Кайрякова, Екатерина Георгиева, Мартин Желанков и Симеон Гълъбов ни показват как тези обстоятелства могат да превърнат една на пръв поглед перфектно организирана вечер, в която нищо не изглежда способно да се обърка, в истинска експлозия от заплетени ситуации, изненадващи обрати и взривоопасен хумор, преди часове на сцената на Сатиричния театър с дебютния режисьорски проект на Мартин Каров по текстове на Жерар Лозие - „Безопасни връзки“.
„Тази пиеса я открих преди години и още тогава много исках да я поставим. Ситуация след ситуация тя е изключително интересна, а понеже се играе на камерна сцена, става още по-задушевна и забавна“ – споделя госпожа Михова пред БНТ, като предупреждава зрителите, че със сигурност мнозина от тях ще се разпознаят в нея и ще си припомнят епизоди от техния живот – случки, които са преживели или на които са били свидетели в своето настояще или минало.
На фона на изпипания до най-малкия детайл сценичен декор на Кирил Наумов – от разпиляните по пода бутилки с боя до касата на външната врата, оформена като рамка за картина – художникът Ян (Явор Борисов) търпеливо очаква своята муза (Албена Михова) да позвъни на звънеца му, за да останат най-сетне насаме, далеч от всички и всичко. Но само миг преди нейната поява нахлува силно течение и входната врата отсреща на неговата се затръшва пред очите на друга красива дама на име Ева (Рада Кайрякова), която току-що е изпратила любимия си - Борис. Така тя остава в студения коридор - по нощница, без телефон и без ключ, принудена да почука на красивата порта на художника и да попита с усмивка:
„Мога ли да остана за малко у вас? Нямам къде да отида…“
Снимка: Елена Спасова
Така за отрицателно време адреналинът се вдига до високи нива в блоковото пространство и талантливият артист спешно се опитва да намери някаква бърза алтернатива, за да не го завари „любовта на живота му“ да разговаря с полуголата му съседка, а също и да си спести юмруците на болезнено ревнивия ѝ приятел, който току-що е излязъл. Но вместо това той попада в един омагьосан кръг, в който
границите между любов и ревност, страст и страх, целувка и изстрел са тънки като дантела.
„…Откакто се запознах с вас, не мога да предвидя настоящето, камо ли бъдещето“, казва Ян на красивата си съседка на прага на отчаянието, след като на няколко пъти едва не пада от балкона на апартамента си и едва не получава инфаркт, щом вижда пред вратата си любимата си Флоранс и малко след това нейния съпруг Арно (Симеон Гълъбов), който оглежда подозрително всяко кътче от неговото пъстро ателие. Сцена след сцена емоциите се покачват, а заедно с тях – и комичните до сълзи ситуации, и така започва да се чува шепот в публиката:
„Има ли въобще начин да се измъкнат от тази каша от „безопасни връзки“?“
Снимка: Елена Спасова
Отговорът на този въпрос ще запазя в тайна. Това, което мога да издам, е, че тази история не само ще ви повдигне настроението, но и ще провокира у вас много въпроси за „границите“, които сами определяме в любовните си отношения.
Кога в една връзка изневярата се превръща в оръжие за отмъщение, а кризата на ревност – не в израз на обич, а в израз на обсебване и контрол?
Чрез ярките образи, пресъздадени от талантливия екип на Сатиричния театър, пред нас се разкрива огледало на едни от най-тъмните нюанси на любовта. През призмата на хумора постановката ни води към извода, че най-трудното предизвикателство е смелостта да съхраниш любовта и да простиш – не само на партньора, но и преди всичко на себе си. Единственото, което ми липсваше в хода на действието, беше категоричността, с която бе представено на сцената. Основният фокус на пиесата, според мен, сякаш бе леко приглушен сред бързо развиващите се ситуации и най-вече в финалните минути на представлението ми липсваше онзи елемент на открито „осъзнаване“ на героите, което обикновено кара зрителя да се замисли и да почувства историята още по-близка до себе си.
Снимка: Елена Спасова
Ако ви стана достатъчно любопитно и искате да разберете как тази френска комедия за желанията и страстите ще ви провокира – или няма да го направи – като любители на театралното изкуство, можете да си закупите билети ТУК за следващите премиерни дати в края на този месец.