Дизайнерът Кристиан Диор, който щеше да има рожден ден на 21 януари, неколкократно е споделял, че мечтата му е направи жените по-щастливи и по-красиви. Той в действителност посвещава целия си живот на този свой стремеж, изграждайки марка, която все още е символ на висшата мода. С ежегодни ревюта и колекции името Диор  бива поддържано „живо“ дълги години след смъртта на дизайнера. Началото на неговата кариера в модния бранш обаче не е преминало без предизвикателства.

Първата  му колекция отхвърля модерния курс на обличане, установен през 20-те и 30-те години на ХХ век. С нея той представя образ на радикална женственост.

Така той се превръща в

новата звезда на парижката сцена за висша мода

и почти мигновено променя гардероба на съвременната жена. „New Look“ – името, с което стилът на Диор в крайна сметка остава в историята, силно въздейства на носталгичното настроение на следвоенното общество.

Дизайнерът не искал да създава ежедневни дрехи за прагматичната жена, а по-скоро да

продава мечтата за доброто старо време,

когато жените можеха да си позволят да бъдат екстравагантни и преднамерено бляскави. „New Look“ бележи преоткриването на просперитета на жените от различни поколения.

Не всички обаче бяха развълнувани от  драпериите, плисетата, украшенията и други детайли, предложени от Диор. Всъщност редица феминистки сериозно го критикуваха, че

отнема новопридобитата независимост на жените,

като ги пристяга с корсети и ги кара отново да носят дълги поли, пише DW.

„Ние се отвращаваме от роклите до пода! Жени, присъединете се към борбата за свобода в начина на обличане!“ – гласят плакатите на клуба „Малко под коляното“, който организира протест срещу New Look в Чикаго.

Американските модни дизайнери, които са възприели скромните, елегантни силуети и чийто бизнес процъфтява по време на войната, също са ужасени от дизайна на Диор. Коко Шанел, звездата на предвоенната мода, дори подигравателно отбелязва, че

„Диор не облича жените, а ги тапицира!“

„Това, което беше обявено за нов стил, беше просто истински, естествен израз на модата, която исках да виждам. Така се случи, че моите лични наклонности съвпаднаха с общото настроение на времето и така се превърнаха в моден девиз. Сякаш Европа се беше уморила да хвърля бомби и сега искаше да пусне няколко фойерверки„, пише веднъж самият  Диор.

Социолозите и историците, анализирали първите години след Втората световна война, са съгласни с това. Дългите подгъви и жартиерите, направени от метри плат, са знак за края на правителствените ограничения върху материалите, а корсетите – знак за завръщането на жените от офисите, болниците и фабриките за боеприпаси обратно в домовете им.

През 30-те години жените от

средната и висшата класа носят основно едни и същи облекла

поради Голямата депресия. За разлика от тях – след Втората световна война ексклузивните и пищни костюми на Диор са символ на новото, разделено общество.

Преждевременната смърт на дизайнера през 1957 г. е предвестник на една различна епоха, която е обсебена от младежкия бунт, а не от буржоазния стил. В началото на 60-те години „New Look“ почти изчезва от колекциите на къщата на Диор и неговите наследници. Възраждането му обаче настъпва през 90-те години, когато вълна от млади модни дизайнери решава да деконструира историята на модата и да я адаптира към своето време.

В наши дни „New Look“ отново властва на модния подиум.