Средностатистическата памучна риза отделя 2,1 кг въглероден диоксид (CO₂), а полиестерната – над два пъти повече (5,5 кг). Може би не е изненада, че модната индустрия е отговорна за около 5% от световните емисии на въглероден диоксид, съобщи The Conversation. Някои естествени влакна също могат да нанесат големи щети на околната среда. Разследване на Ей Би Си разкри, че
стотици хектари от девствената тропическа савана са били изсечени,
за да се направи място за памучни ферми.
Проучванията сочат, че някои „нетрадиционни влакна“ са нови екологични алтернативи. Сред тях са влакна, произведени от отпадъци. Марки като Patagonia, Mud Jeans, Ninety Percent, Plant Faced Clothing и Afends са сред водещите в използването на устойчиви влакна в своите продукти. Съществуват два вида традиционни влакна: естествени и синтетични. Естествените влакна (памук и лен) имат някои предимства пред синтетичните, които се получават от нефт и газ.
Когато се разглежда устойчивостта,
естествените влакна се предпочитат пред синтетичните.
Причината е способността им за биоразграждане и наличието им в околната среда.
Въпреки това някои естествени влакна (особено памукът) се нуждаят от много прясна вода и химикали, които са токсични за околната среда. Така например за отглеждането на 1 килограм памук са необходими средно 10 000 литра вода.
За сравнение – при синтетичните се изразходва значително по-малко количество вода (около една стотна. Количеството на енергията обаче е значително.
Нефтохимическите влакна, произведени от изкопаеми горива (полиестер, найлон и акрил) – са в основата на бързата мода. Още един голям проблем с тези продукти е, че те не се разграждат лесно.
При бавното си разграждане
нефтохимичните влакна отделят микропластмаса.
Те не само замърсяват околната среда, но и попадат в хранителната верига. Така представляват риск за здравето на животните и хората.
Възможно е да сте срещали и смесени тъкани. Важно е да знаете, че те създават предизвикателства при сортирането и рециклирането.
На фона на прекомерното потребление на традиционни влакна няколко световни модни марки започнаха да използват такива,
получени от морски водорасли, царевица и гъби.
Сред тях са Stella McCartney, Balenciaga, Patagonia и Algiknit.
Други нововъзникващи естествени източници са лотосът, ананасът и бананът. Процесът на извличане на влакна от портокалови кори, утайка от кафе и дори протеини от отпадъчно мляко също е добре проучен. От тези материали вече успешно се произвеждат дрехи, пише БГНЕС.
Междувременно се наблюдава огромен ръст в използването на рециклирани синтетични влакна, което намалява използването на първични материали, потреблението на енергия и химикали.
Рециклирането на пластмаси за изработване на дрехи
също става все по-разпространено. Подобни нововъведения могат да помогнат за намаляване на зависимостта ни от суровини и за смекчаване на замърсяването с пластмаси.
Нещо повече – изборът на подходящи цветови комбинации по време на рециклирането и обработката може да избегне
необходимостта от боядисване.
Модните компании могат да намалят натоварването на околната среда, като инвестират сериозно в производството на устойчиви тъкани. Много от тях все още са в етап на научни изследвания или не са получили по-широко търговско приложение.
