„Tози път ми е много трудно да ви отговоря бързо“, промълви замислено Албена Павлова в края на дългия ни телефонен разговор. Припомних си първата ни среща след церемонията на наградите „Аскеер“ през май, когато отговори на всеки от блиц въпросите ми буквално на един дъх.
В крайна сметка - тя и сега се справи със задачата повече от чудесно, а в кратките паузи, преди да завърши светкавично започнатите от мен изречения, бързо разбрах защо ѝ беше трудно да събере мислите си - само по гласа ѝ усетих, че те идват дълбоко от сърцето ѝ, което крие цяло море от емоции.
Откровеност, свобода, доброта и вдъхновение - всичко това усетих, разговаряйки с талантливата и обичана актриса в един дълъг дъждовен следобед. Тя ме потопи не само в своя професионален свят, изпълнен с много любов към професията, но и в личния си - където е в главната роля на съпруга, майка или просто човек с главно „Ч“,
който силно вярва, че нашето общество наистина може да еволюира в посока на толерантност.
Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“
„Наречете ме идеалистка или наивна, но според мен рано или късно критичната маса от почтени хора на ежедневна основа, ще се увеличи до степен, която да промени живота ни“, призна ми тя. Какво още ни разкри Албена Павлова за подвизите на нашето време, за театъра като любовно занимание и за успехите, зад които стои биография, а не късмет, можете да прочетете ТУК.
А сега ще спра да ви държа под напрежение и ще ви поканя да надникнем още веднъж в нейния свят - от детството ѝ, през годините във ВИТИЗ, до днешното ѝ натоварено с ангажименти ежедневие, изпълнено с пътувания и вдъхновяващи срещи - неизчерпаем източник на нейното любопитство.
- Като дете се страхувах най-много от…
- Шамарите на майка ми.
- След като разбрах, че съм приета в класа на професорите Сашо и Цветана Стоянови…
Снимка: НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
- Плаках, защото не ги познавах.
- Първата ми среща с киното беше….
- Много специална. Когато бях малка, в моето градче имаше прожекции само два пъти в седмицата и истински си мислех, че попадам в един паралелен свят, докато гледам един филм.
- Най-трудно наученият урок от родителите ми е...
- Беше да се храня бързо.
- Ролята на артиста на нашето време е…
Снимка: Симон Варсано
- Да събужда чувствителност към човека и света.
- Презареждам се винаги, когато…
- Пътувам.
- В литературата откривам…
- Всичко онова, в което искам да живея.
- Най-трудно казвам „Не“...
- Винаги.
- Да си „Майка Кураж“ означава…
Снимка: Петър Петров
- Да не те е страх от загуба.
- В моята крепост…
- Съм сама.
- Да подадеш ръка…
- Всеки ден.
- Един ден мечтая да видя децата си…
- Като родители.
