Александра Василева е изключително интересна личност, но най-вече е запомняща се актриса.

На актьорско майсторство се учи от най-добрите майстори – завършва в класа на проф. Крикор Азарян с асистенти Тодор Колев и Атанас Атанасов. Дебютната ѝ роля извън Театралната академия е на Саломе в едноименната пиеса на Оскар Уайлд в Драматичен театър – Стара Загора през 2001 г.

Снима се и в телевизионни сериали и филми.

Част от тях са: „Седем часа разлика“, „Четвърта власт“, „Търси се екстрасенс“, „Разследване“ и др.

От началото на 2008 г. е актриса от трупата на Сатиричния театър. От 2012 г. е част от трупата на Народния театър.

Именно пред красиво осветената сграда на Народния театър си говоря с Александра Василева

минути след като е спечелила награда „Икар“ за поддържаща женска роля.

Това е само още една награда към досегашните ѝ отличия, сред които: „Аскеер“ за „Изгряваща звезда“ и за „Водеща женска роля“.

„Икар 2024“ тя спечели за ролята си на Библиотекарката, Медицинска сестра и Персефона в представлението „Петрови в грипа и около него“.

– Поздравления още веднъж! Очаквахте ли наградата?
– Честно казано – не. (Тук я прекъсват с поздравления)

– Посвещавате ли наградата на някого?
– На професор Крикор Азарян. Той е моят учител, на него дължа всичко.

– Наградата е за участието Ви в „Петрови в грипа и около него“. Имаше ли нещо, което Ви предизвика в ролята?
– Да, концепцията на режисьора, трудният роман, с който той се справи по един много впечатляващ начин. Самият режисьор, Боян Крачолов, ме зарази с неговия талант, с желанието му за работа. Беше много хубав процес.

– Имате ли мечтана роля?
– Имах – на лейди Макбет, но може би вече е късно. Сега остава Бланш от Трамвай „Желание“.

– Какво е за Вас театърът?
– Един вид душевна инквизиция и в същото време голямо удоволствие. Преумора, сривове, изплувания, върхове, силна емоция, много адреналин.

– А какво Ви кара да продължавате?
– Някак си не мога без това. Не мога нищо друго. Може и да мога, но не го знам.

– В този ред на мисли, ако не бяхте актриса каква щяхте да бъдете?
– Лесничей. Така си мечтаех като малка. Много обичах планината и гората и сега като ми писне започвам да проучвам къде има такива специализации. Като се преуморя ще стана лесничей.