- Мисля, че това е мечтата на всеки студент - да си партнира с неговия ментор
- Не ме кефи, когато съществува някакво очевидно ,,moralité“, особено в изкуството
- Вярвам в това, че актьорската професия носи една особена свобода, а именно да говориш и изживяваш истини чрез чужди думи
Едва часове след премиерата на най-новия български сериал ,,Мамник‘‘ имах възможността да разговарям с Екатерина Лазаревска, която влиза в ролята на граничния полицай Божана Горнева. Във фантастичната продукция нейната героиня се изправя не само срещу мистериите, обгърнали малкото селце Вракола, но и срещу собствените си страхове, чувства и съмнения.
Лазаревска е едно от новите лица на българската актьорска сцена, но голяма част от зрителите най-вероятно я познават от образите ѝ във филма ,,България Amore Miо‘‘ и в театралните постановки ,,Код Жълто‘‘ и ,,Заклеваш ли се в децата‘‘. Завършила НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов, днес тя застава рамо до рамо със своя преподавател и други утвърдени имена в българското кино и театър в сериала ,,Мамник‘‘, където продължава да търси нови професионални предизвикателства и да излиза от зоната си на комфорт.
В разговора ми с Екатерина Лазаревска ще разберете малко повече за снимачната площадка на ,,Мамник‘‘, за трудните условия, в които е трябвало да играе, за вярата в митичното, но и за пътя ѝ в актьорската професия – от първите стъпки до различните женски образи, които я оформят, както на сцената, така и извън нея.
Снимка: БГНЕС
– Здравей! Говорим едва часове след премиерата на първия епизод на фантастичния сериал ,,Мамник‘‘. В него ти влизаш в главната роля на Божана Горнева, граничен полицай, който се натъква на убийство около което витаят множество мистерии. Как се подготви за тази роля?
– Здравей! Подготовката се състоеше от физическа работа - тренировки с Колт (Айрън), както и във фитнеса, колективна работа с художествения екип, индивидуална работа по изграждане на образа на Божана, промяна във визията ми, както и изключително много време прекарано в автомобил, тъй като аз не бях шофьор допреди започването на снимките.
– До колкото знам снимачният процес не е бил никак лесен, снимали сте в доста сурови зимни условия, защото самият сюжет на сериала го е изисквал. Кое беше най-голямото предизвикателство за теб на терен?
– Вероятно точно това. Преодоляването на външните фактори, които непременно влияят на актьорското присъствие.
– В книгата на Васил Попов, Божана се бори не само с древното зло, но и с една трудна за осъществяване любов със завърналия се от мъртвите Лазар. Лесно ли беше да вдъхнете живот на тази така нестандартна двойка от книгата?
– По-лесно отколкото човек би си помислил. ,,Любовта не познава граници“ абсолютно важи и за Божана и Лазар. Тази чувствителност, която притежават и двамата и желание за разбирателство, смятам че съществува и при нас с Гринго. И като добавиш доверието, което си гласуваме на базата на нашето дългогодишно познанство и приятелство, се получава една добра основа върху, която градяхме техните взаимоотношения.
Снимка: 24 часа
– Кога беше първата ти среща с историята за птицата Мамник?
– Когато моят приятел беше поканен на кастинг за една от ролите, много преди аз да се явя.
– След като приключи със заснемането на сериала, вярваш ли в свръхестествени явления и митични чудовища?
– Вярвах и преди заснемането на сериала.
– Първият епизод на ,,Мамник“ вече е излъчен по БНТ. От там нататък на какво зрителите могат да очакват, че ще станат свидетели?
– Препоръчвам да нямат очаквания. Генерално. Не само като става въпрос за сериала. По този начин си позволяват да бъдат изненадани, положително, надявам се.
– Кои твои решения те доведоха до това да избереш актьорската професия?
– Не мисля, че става въпрос за решения, а събития, възпитание, преживявания, атмосферата, в която съм израснала и така нататък...
– Завършила си НАТФИЗ в класа на професор Атанас Атанасов, а сега си партнирате заедно на малкия екран в ,,Мамник‘‘. Какво е чувството да играеш рамо до рамо с преподавателя си и един от най-известните български актьори?
– Невероятно! Мисля, че това е мечтата на всеки студент – да си партнира с неговия ментор.
Снимка: Елена Ненкова
– Имаш малка, но доста значима роля в продукцията ,,България Аmore Mio“. Една история от края на 90-те години в България, изпълнена с любов, опасности, но засягаща и доста сериозни теми. Какъв според теб е най-важният извод, който зрителите трябва да си извадят от нея?
– Не обичам да казвам кой какво трябва да извлече от каквото и да било. Не ме кефи, когато съществува някакво очевидно ,,moralité”, особено в изкуството. Модерният човек собственоръчно решава какво ще ,,извлече“ и считам това за правилно. Всеки човек има индивидуални предпочитания, вкус, принципи, чувствителност . Съвсем логично и очаквано е човек чрез и за себе си да консумира една материя.
– Влизаш в главната роля в една от най-новите комедийни постановки на българската театрална сцена - ,,Код Жълто‘‘. Модерна феминистка история за четири жени, които планират едно умело отмъщение. Коя беше най-забавната част от процеса на репетиции?
– Самият процес! От – до! Изцяло!
– Работата ти в ,,Код Жълто“ и ,, България Amore Mio“ показва два съвсем различни женски образа. Какво научи за себе си в процеса и как тези две роли ти помогнаха да израснеш като актриса?
– Вярвам в това, че актьорската професия носи една особена свобода, а именно да говориш и изживяваш истини чрез чужди думи. Всяка една роля, колкото и далечна от моята природа, ми позволява и помага да съм себе си. Или себе си в различни светлини. Или себе си под друга форма. Или себе си такава, каквато до сега не съм била. Не мисля, че човек може изцяло да се откъсне от собствената психо-физика.
Снимка: Facebook/Ekaterina Lazarevska
– Театърът, филмите и телевизията са три професионални пътя с много различна динамика. Кой от тях чувстваш, че е твоето нещо?
– Трите. Може би най-моето би било синтез от театър и кино. Не знам…
– Ако имаш възможност някой ден да режисираш или продуцираш свой собствен проект, каква история би избрала да разкажеш на публиката?
– Не всяка история, колкото и важна, или лична да е тя, си струва да бъде пресъздадена. Не съм мислила в тази посока. Мисля си, че автобиографичните истории, които впоследствие стават филм, сериал или представление имат особено влияние върху зрителя. Но много ценя собствената си поверителност, че да я публикувам и да експериментирам в това отношение. Засега…
