- Публиката е жадна за умно и емоционално говорене, за култура, за споделяне
- Вече нямам много време за губене
- Нямам проблем със страната, а с войнстващата посредственост, от която сме зависими навсякъде
Снимка: Фелия Барух
Бях втори курс в журналистическия факултет, когато отидох на прожекция на филм на Георги Тошев, който той представяше лично. Не знам как съм се престрашила да го заговоря впоследствие, но останах толкова впечатлена, че изобщо ми обърна внимание. Това, обаче, което помня до ден днешен е отношението му. Не се познавахме, той е по-възрастен от мен и човек, на когото се възхищавам, така че, разбира се, аз му говорех на „Вие“. Той обаче направи същото… което ме озадачи. Рядко срещам по-възрастни хора да говорят на по-младите на „Вие“. Уважението, което тогава той демонстрира, независещо от възраст или положение, толкова ме докосна, че взех решение да имам същото отношение към всеки, с когото разговарям.
Снимка: Личен архив
Истината е, че Георги Тошев е
пример както за човек, така и за професионалист в работата си.
А работата му – не може да се опише с една дума. Той е журналист и продуцент, сценарист, автор на множество биографични книги за едни от най-големите имена в българското изкуство. Пътешественик, мечтател, визионер, двигател на културни каузи и няма да е прекалено, ако го наречем съвременен будител.
Точно затова на днешния Ден на народните будители ви срещаме с него.
За своя мисия Георги Тошев смята разказването на истории. Не се счита обаче за писател, а просто за журналист, който разказва. „Много е важно да сме честни, когато си спомняме и да сме щедри, когато разказваме спомените си“, беше негова мисъл, която запомних от следваща прожекция на негов филм, на която присъствах. Той получава доверието на хора като Стефан Данаилов, Невена Коканова, Цветана Манева, Татяна Лолова и е допуснат до личния им свят, за да ги разкаже.
С Теодора Духовникова на премиерата на филма „Подир сенките на думите“; Снимка: Личен архив
За да напише книгата за живота на Наум Шопов той чака цели 14 години съгласието на актьора. Постоянството и журналистическите стандарти, които задава с работата си му се отплащат. Георги сбъдва и детската си мечта като става единственият български журналист, за когото известната група ABBA дават интервю. По това може да познаете, че е запален меломан.
Професията му го среща с личности от световна величина, посетил е над 200 държави и не спира да работи по нови и нови проекти. Пътуването сякаш го зарежда с живот.
Георги е ненаситен на света около себе си,
може би защото като момче е прекарвал много време затворен вкъщи поради болест. Явно границите на страната ни не го побират, защото той работи и за BBC и Netflix. Винаги обаче се завръща в родината ни и е оптимист, когато става въпрос за бъдещето. Точно затова се е посветил и на преподаване на млади пишещи хора. А самият той не спира да се развива – в началото на ноември защитава и докторската си теза в Софийски университет.
Снимка: Личен архив
Казва, че талантливите хора са съмняващи се – сигурно в това се корени и неговият перфекционизъм и взискателност. С времето и опита решава, че не иска да се стреми да се хареса на всички. Неговите приятели твърдят, че умее да накара всеки да се чувства уютно в компанията му, че „допуска до себе си, но не допуска в себе си“.
Любопитството е задвижващата го сила. Сините му очи излъчват живот. Започне ли да разказва, можеш да го слушаш с часове. Толкова време обаче няма, защото от едно пътуване заминава за друго – следващият му проект е свързан със студенти в Япония, които изучават български език и култура.
С всичко, което прави Георги Тошев е еталон и пламък, който поддържа надеждата, че журналистиката, която е човешка и разказва истории си струва да бъде създавана, че доброто отношението, усиленият труд и искреността се отблагодаряват, и че паметта е жива.
Снимка: hacienda beach
– Г-н Тошев, отправихме Ви покана за този разговор точно по повод 1 ноември, защото смятаме, че Вие сте един от съвременните будители в страната ни. Какво за Вас значи да си будител в днешно време?
– Благодаря ви за добрите думи и оценката за моята работа през годините. Ролята ми е скромна – да поддържам паметта жива, да провокирам емоционалната памет на сънародниците си, за да не забравяме големите ни творци. Да си будител в днешно време за мен означава преди всичко да правиш нещо за другите.
– В своето „Българско селфи“ поетът Иван Ланджев пише: „Обичам възрожденците – но днешните повече. Щото тия от едно време са се борили да бъдем европейска страна, а днешните се борят да не сме – напредък“. В този ред на мисли кои ценностите на будителите/възрожденците липсват днес в обществото ни, според вас?
– Достойнство, чест, посвещение.
– А към какво имаме нужда да се събудим?
– Национален идеал, който да ни обедини, култура, която да ни свързва, образование, което да ни въздигне.
С Кристо; Снимка: Личен архив
– Благодарение на професията Ви постоянно сте в позицията или на задаващ, или на отговарящ на въпроси – има ли въпрос за живота, света или за себе си, на който все още не сте открил отговор/не сте готов да отговорите?
– Как любопитството продължава да е живо?
– Вие сте автор на книги, документални филми, поредици, предавания, изложби, инициативи... Казвате, че повечето ви проекти не са подкрепени от държавата или институциите, често ги финансирате с лични средства – струва ли си всичко?
– Струва си всичко, на което съм се посветил, защото има смисъл. Убеждавам се всеки път като отида някъде и се срещна с публика, която се вълнува. Преоткриването на личности като Невена Коканова, Катя Паскалева или Георги Парцалев от младите е доказателство, че
времето, нервите, вълнението, парите са си стрували,
за да създам филми и книги, които разказват за тези изключителни творци. Поканите, които получавам да ги представя в различни градове и държави показват, че паметта е жива. Наскоро бях във врачанското село Челопек по покана на сдружение „Книгини“. Валя през цялото време по пътя и мислех, че няма да има никой за срещата ни по обяд в старото читалище. Не само имаше хора, но те бяха млади, будни, любопитни и уважителни към актрисата Татяна Лолова, която представях. Беше хубаво неделно преживяване, въпреки дъжда.
С Татяна Лолова; Снимка: Елина Нинова
– На тазгодишното издание на „Синелибри“ бяха показани два ваши филма – за Яворов и за Силви Вартан. С какво са специални за вас тези проекти?
– Първо, Яворов и Силви Вартан са личности, които респектират със своя живот и творчество. Второ – сме им длъжници. Силви Вартан и Яворов са хора с каузи, не просто таланти. За тях България е любов и мисия. Още повече, че интересът ми към тях е дълбоко личен, не формален, нито събитиен. Няма годишнини, няма конюнктурен повод, за ги почетем. Това прави успеха на тези филми показателен, че публиката е жадна за умно и емоционално говорене, за култура, за споделяне, за разказване. Билетите за всички прожекции на фестивала „Синелибри“ за тези филми свършваха дни преди прожекциите. И ако за филма за Яворов имах подкрепата на община Чирпан и фондация „Яворов“, то
филмът за Силви Вартан е мой личен проект, който посветих на моята майка,
която обичаше Силви Вартан и нейната музика.
Със Силви Вартан на премиерата в София на филма „Силви Вартан. От любов“; Снимка: Марина Чамуркова Недекова
– Преди време споделяте, че описвате множеството си срещи със световни звезди в книга – какво можете да ни разкажете за нея и кога да я очакваме?
– Бавно се случва тази книга, защото срещите продължават и до днес. Тази книга не е „книга за звезди“, а за личности, които променят света със своя талант и позиция. Книга за времето, в което живеем. Сега, след като напуснах bTV имам повече време за писане, поне преди да реша, за коя медия искам да работя. Понякога човек трудно взима решение, защото не му се иска да повтаря допуснатите грешки, а и нямам вече много време за губене.
– Тези срещи Ви дават възможност да се докоснете до впечатляващи личности – сблъсквали ли сте се обаче с разочарование, когато разберете, че човекът не е такъв, какъвто сте си мислили?
– Разочарованията са неизбежни. Понякога има и обективни обстоятелства като ограничение на време, липсата на търпение от страна на известната личност, незначителната медия, за която работя в момента в контекста на световната слава на моя герой… Има много неслучили се интервюта. Спомням си за срещата си с Робърт де Ниро на форума Global citizen. Той беше любезен в личния ни разговор, но категорично отказа да бъде сниман. За него българска медия не представляваше интерес в този момент.
Снимка: hacienda beach
– Опитът през годините и авторитетът, който сте изградили, Ви дават свободата да поставяте на фокус личности, които смятате за интересни, а не такива, които другите определят като такива. Каква е цената на това?
– Това е битка, която продължавам да водя, но сега е малко по-лесно, защото аз избирам събеседниците си. Имаше един програмен директор, който все ми правеше забележки, че интервюирам хора на изкуството. Веднъж ми повиши тон, че съм направил интервю с оперната звезда Аида Гарифулина. Той, разбира се и представа си нямаше колко популярна е тя, не само на сцената, а и като жена, инфлуенсър, ако щете. Следваха я милиони, тя сe беше превърнала в модел за подражание на милиони жени по света. Моят разговор не беше само за опера, а за пътя, който едно момиче извървява, за да се превърне в модел за другите. Най-вече за ценностите, в които вярва и иска да предаде на другите.
Със студенти; Снимка: Личен архив
– Споделяте, че неведнъж в живота си сте били изправени пред избора дали да останете в България – защо въпреки всичко се връщате отново и отново? Може ли нещо в страната ни, като политическата обстановка, корупцията или лошото отношение, да Ви отнеме надеждата за по-добро бъдеще тук?
– Аз съм българин и съм избрал да живея в България. Признавам, не е лесно, но къде е лесно?
Нямам проблем със страната, а с войнстващата посредственост,
от която сме зависими навсякъде – в работата, в държавата. За щастие, има изключения, които те карат да продължаваш да се надяваш на промяна. Липсата на култура, етика в човешките и професионални отношения понякога могат да те откажат… Но не и мен. Те ме амбицират да докажа, че нещата могат да се случат, въпреки…
Снимка: Велислава Каймаканова-Ножарова
– Обиколили сте целия свят, срещали сте личности от световна величина, за какво обаче все още мечтаете?
– Мечтая за една малка дървена къща до вода в планината, стар грамофон, топъл хляб, домати, дъщеря ми и най-скъпите ми хора, да слушаме музика, да говорим тихо, да мълчим, да преживяваме остатъците от деня без да бързаме за някъде.
