- На концерта в Античен театър Пловдив ще изпълня песни за сърцето, но си вземете и обувки за танци.
- Един артист трябва да остави съзнанието си отворено за различни идеи.
- Баща ми никога не ме е притискал да се занимавам професионално с музика.
- Вторият ми албум съдържа фантастични колаборации.
Снимка: Lucca Rossetti
Матео Бочели е млад, харизматичен и невероятно талантлив музикант. Въпреки това през годините често е представян единствено като син на легендарния оперен певец Андреа Бочели. Това е грешка, която ние от Art Portal не бихме си позволили да направим, а причините са десетки.
Ще започна от това, че разговорът, който проведох с него преди концерта му в Античен театър – Пловдив на 11 юни, затвърди вижданията ми за това колко тежки могат да се окажат очакванията към един млад артист, когато са формирани на база известността на родителите му.
Как успява да се справи с всичко това? – Насочва цялата си енергия към това да потърси и открие своята лична индивидуалност, онова уникално звучене, което ще му помогне да покори сърцата на публиката. Музиката, събрана в първия му самостоятелен албум, доказва, че определено е избрал правилния път за своето развитие. Сътрудничеството му с вече утвърдени артисти е може би един от най-ценните житейски, но и творчески уроци, които получава. То му позволява да разшири артистичните си хоризонти и наистина „да се цели в звездите”, както го е съветвал баща му през годините.
Вероятно ще изненадам всички с изказването си, но това негово музикално пътешествие всъщност започва изненадващо, като на магия - с една романтична песен (по-късно прераснала в дует между баща и син), за която изготвя демо. Днес нови „глави” от тази музикална приказка продължават да изникват като пъстроцветни цветя и да носят пролет в душите на публиката. Напук на студеното време навън, ни позволете да сгреем душите ви с един откровен и прочувствен разговор с Матео Бочели.
Снимка: Guess
- Здравейте, г-н Бочели. Разговаряме преди концерта Ви в Античния театър в Пловдив на 11 юни. Какво могат да очакват вашите фенове от тази лятна вечер под звездите, посветена на музиката?
- Аз и екипът ми нямаме търпение да се срещнем с българската публика. По време на концерта ще изпълним песни за сърцето. Така че – подгответе се за релакс и пеене с пълно гърло. Не пропускайте обаче да си вземете и обувки за танци. Ще се забавляваме изключително много.
- Ако не греша, това ще бъде първото ви посещение в България. Повече се вълнувате или се притеснявате за визитата си у нас? А как се подготвяте психически за срещите си с публиката?
- Подготовката на турнето започва много преди началото му, за да съм сигурен, че ще бъда в най-добрата си форма, когато се изправя пред публиката в Пловдив. Не консумирам алкохол и млечни продукти, тъй като това може да се отрази негативно на гласните ми струни. Хранителният ми режим е много простичък. Състои се от пилешко месо, ориз и пресни зеленчуци. Опитвам се да се движа, колкото се може повече. Предпочитам дългите разходки в провинцията около дома ми пред тренировките в зала. Често играя и тенис. Това да съм в най-добрата си физическа форма ми помага да бъда по-спокоен и фокусиран по време на турнетата.
- Създаването на дебютния Ви албум „Матео”, който ще имаме удоволствието да чуем в Античния театър, отнема 3 години. Какво успяхте да научите за себе си като изпълнител и композитор през този период?
- Процесът беше наистина много дълъг заради пандемията от Covid-19. Според първия договор, който подписах с лейбъл, от мен се изискваше да пея песни, създадени от друг, но пречупени през призмата на моя собствен стил. По-късно обаче ми предложиха възможността да присъствам на студийните сесии и да се включа в процеса на създаването на музика. Това беше съвсем ново за мен. Възможността да работя с толкова талантливи артисти ме подтикна да изследвам нови музикални посоки, а също и да разбера повече за самия креативен процес. Вече знам, че всяка колаборация добавя свежа перспектива към албума. Именно чрез тях научих колко е важно един артист да остави съзнанието си отворено за различни идеи. Работата с тези опитни музиканти ми показа реалната стойност на персоналната идентичност. Научи ме да „поглеждам” песните от различни ъгли и как да открия своето уникално звучене в разнообразния музикален пейзаж.
- Говорейки си за търсене и откриване, няма как да не Ви попитам и за „Chasing Stars”, която създавате с Ед Шийрън и брат му Матю. Бихте ли ни разказали малко повече за тази колаборация?
- Истинска привилегията е тази песен. Тя беше написана от моя приятел Ед Шийрън и брат му Матю. Това е едно парче, което разказва за това какво е чувството да израснеш с родител, който те учи колко е важно да следваш музикалните си мечти и да се „целиш в звездите”. Както братята Шийрън, така и аз съм израснал в семейство, в което музика е изключително високо ценена, и всички имат креативни амбиции. Ед и Матю написаха песента, но аз се почувствах сякаш е създадена специално за мен.
- Избирате да творите в сферата на попа, въпреки че учите класическа музика дълго време. Срещнахте си съпротива от страна на своето семейство или мениджърите си заради решението си?
- Изобщо. Баща ми никога не ме е притискал да се занимавам професионално с музика. Ако трябва да бъдем честни, не е очаквал никой от нас да продължи семейния бизнес. С него имаме едни и същи мениджъри, които искаха аз да намеря собствения си артистичен стил. Освен това – не мога да кажа, че по време на своите концерти изпълнявам единствено поп музика. Има класически кросоувър, суинг, а понякога и части от неаполитански оперети.
- Посещавате уроци по пиано и консерватория в Италия още от 6-годишна възраст. Мечтали ли сте си някога да бъдете едно обикновено дете, което само да си играе с приятели след училище?
- Аз бях съвсем обикновено дете. Ходихме на уроци по пиано, както правят и много други. Баща ми искаше да свирим единствено за своя собствена наслада. Когато за първи път се появи възможността да се занимавам професионално с музика покрай „Fall On Me”, баща ми дори се поколеба, защото искаше да имам възможността да завърша образованието си.
Снимка: Getty Images
- Разкажете ми малко повече за годините преди дебюта Ви. Кой и какво Ви помогна да се формирате като артиста, който сте днес?
- В годините преди да дебютирам на сцената, се бях отдал на ученето. Не беше предвидено да изпея „Fall On Me”. По онова време се бях концентрирал върху образованието си в Консерваторията на Лука. Прекарвах много време пред пианото и експериментирах с пеене, но нищо сериозно. Тогава баща ми започна да селектира песни за новия си албум ( „Si” от 2018 г.) и обмисляше дали да включи романтично парче, което му беше изпратено за одобрение. Той смяташе, че то им твърде изразено поп звучене за гласа му. Аз обаче бях убеден, че има начин, по който да го пригодим за него. Позволи ми да направя демо, което изпратихме на продуцента Боб Езрин. Той попита чий е гласът от демото, тъй като знаеше, че не е този на баща ми. Изведнъж се роди идеята да превърнем романтичната песен в дует между баща и син. Татко беше леко несигурен, защото искаше да се концентрирам върху образованието си, но смятам, че резултатът си заслужаваше.
- Чувствали ли сте се някога нервен преди да излезе на сцената, или по-скоро обичате светлината на прожекторите?
- Винаги съм нервен. Ако не се чувстваш така, значи изпълнението не означава нищо за теб.
- Много от песните Ви носят дълбоко и лично значение. До каква степен Вашата реална идентичност определя артистичната Ви персона? И колко дълбоко в своите сърце и ум сте готови да допуснете своята публика?
- Ще трябва да продължите да слушате музиката ми, за да разберете докъде съм готов да допусна своята публика. Ако трябва да бъда честен, предпочитам да не споделям детайли за връзката със семейството и приятелите си. Избрал съм да бъда публична личност, но се старая да се съобразявам с факта, че някои от близките ми може да не искат същото. Мисля, че моята артистична персона се различава от реалната ми идентичност най-вече по отношение на естетиката. Чувствам се най-добре в съвсем обикновени и удобни дрехи, а не в смокинги, каквито виждате на сцената. Хората дори ме наричаха „едноцветен”, защото имам толкова много еднакви тениски и панталони.
Снимка: Kristina Keliris
- Какво е да градите кариера, докато сянката на баща Ви е надвиснала над Вас? Той ли е най-големият Ви критик?
- Старая се да не се концентрирам върху семейното си „наследство”, защото това може да бъде смазващо за един млад артист. Опитвам се да не се сравнявам с никого и да създавам музика, която да бъде автентична. Ако хората я харесват и могат да извлекат нещо смислено от нея, би било чудесно. Всяка критика, която баща ми е отправял към мен, е била конструктивна. Той е най-големият ми защитник и винаги иска най-доброто за мен. Предоставяни са ми толкова много възможности, защото той е вярвал в мен и моя талант.
- На Международния ден на жената направихте изявление към всички дами, в което включихте специално обръщение към своята майка. Тя ли е човекът, който Ви предоставя най-силна подкрепа по време на музикалното Ви приключение?
- Тя определено е един от тях. Късметлия съм - има много хора, които са изиграли важна роля в това мое пътуване. Имената им са споменати в секцията с благодарности на първия ми албум.
Снимка: Luca Rossetti
- Доколкото ми е известно сте много близък със семейството си и винаги прекарвате празниците заедно, а Коледа е особено специална. Какво можете да ни разкажете за предстоящия Великден – има ли специални традиции, които спазвате у дома?
- Великден е важен момент от годината за нас. Цялото семейство посещаваме литургия, а след това се прибираме у дома и сядаме около трапезата. Обикновено играем игри и хапваме шоколади яйца, но за съжаление, през тази година аз ще трябва да внимавам със сладкишите заради турнето.
- В скорошно свое интервю споделяте и друг интимен момент от живота си, но път творчески – че се надявате да пуснете втория си албум през 2025 г. Как върви подготовката му?
- Върви наистина чудесно. Все още не мога да издам много подробности, но ще кажа само че съдържа фантастични колаборации с хора, с които винаги съм искал да работя. Останете на линия и го очаквайте.
