Никол Трендафилова е чиста като коледно утро, красива като магнолия през пролетта и талантлива до степен, в която може да събере тези две сравнения в идея за въздействащ декор за части от секундата. На церемонията по връчването на "Аскеер" в театър "Българска армия" тя грабна статуетката за костюмограф за "Леонс и Лена" (Yalta Art Rooms).
Никол завършва НАТФИЗ преди по-малко от три години, специалност "Сценичен и екранен дизайн" в класа на Марина Райчинова. Преди два месеца тя получи първата си номинация за "Икар" в категория "Дебют" за сценографията на "Момчето от последния чин" (Драматичен театър „Никола Впцаров“ – Благоевград).
Докато 7arts.bg и GOTO я затрупваха с подаръци във фоайето на театъра, artportal.news й зададе няколко въпроса.
- Никол, един необичаен 24 май за вас. Получихте "Аскеер" за костюмография. Как се чувствате? Очаквана победа ли беше това?
- Не, въобще! Все още осмислям случилото се.
- И на вас ви е паднал шлема на "Аскеер" -а...
- Да, нося си го в джобчето да не се загуби (смее се). Чувствам се смирена. Тази награда е огромно признание за млад сценограф като мен. Това е послание да продължавам напред.
- Как бихте обяснили на едно дете какво е професията "сценограф"?
- Може би по начина, по който обяснявам и на любимата си баба какво работя. Казвам, че работя в театъра и правя декор и костюми. Мисля, че допълненията към това са излишни (усмихва се).
- Церемонията тази вечер е посветена на големите учители. Кой е вашият будител?
- Ако говорим за сценография, това е доц. Мария Райчинова, при която съм завършила. Дургият човек, който задължително трябва да спомена, е Емил Калоянов, първият ми учител по рисуване.
- Всъщност, как започнахте пътя си в сценографията?
- Стана случайно. Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с изкуство, но в тийнейджърските си години не знаех коя пътека точно да поема. Но в крайна сметка, с гледане на доста постановки, реших, че това е моето нещо. Сцената е пространството, в което искам да творя.
- След "Аскеер" накъде?
- Към два спектакъла, които все още не мога да обсъждам много. Едното е моноспектакъл. Другото е пиеса за две жени, които извършват престъпление.
