Проф. Пенко Господинов е много обичан преподавател и артист. На тазгодишната церемония по връчването на „Икар“ към дългия списък с театрални отличия той прибави и
награда за Водеща мъжка роля
за ролята си в представлението на Драматичен театър Ловеч „Седемте стола“.
Успяхме да поздравим Пенко Господинов и да му зададем няколко въпроса.
Снимка: Светослав Караджов
– Поздравления за отличието! Очаквахте ли наградата?
– Не, не съм очаквал. Дойдох да видя какво ще стане. Церемонията беше много хубава. Искам да благодаря на Съюза на артистите. Наистина беше много стилно и премерено. Беше удоволствие да гледам.
– През кариерата си многократно сте бил награждаван в различни конкурси. Какво обаче ознава "Икар"-ът за Вас?
– Тя е свързана с едно представление, което направихме заедно с Ловешкия театър, по „12-е стола“ на Илф и Петров с режисьор Дамян Тенев. За мен срещата с Дамян и с колегите от Ловешкия театър е голямо щастие. Затова ми е толкова скъпа тази награда – заради срещата с тези хора.
– Как се сработихте с Петко Венелинов?
– Много добре се сработихме. Тази среща е от редките. Защото с него не сме работили заедно, само се познавахме, но
от първата секунда си паснахме
и на човешко, и на професионално ниво, и на сцената. Аз лично в театъра и в живота ценя най-много партньорството, може би защото е толкова рядко, но когато се случи - е изключително ценно.
Снимка: Светослав Караджов
– Трябва да празнуваме театъра, защото…
– Е празник споделянето между душите.
– Ако животът ми беше пиеса, щеше да се казва…
– „Хамлет“.
– Изкуството учи на…
– Смирение.
– На „Седемте стола“ има..
– Хора.
– Това, което ме предизвика в ролята, е…
– Персонажът – Иполит Матвеевич Воробянинов.
– Сцената се превръща в „Бойно поле за действие“, защото...
– Тези аналогии с бойно поле мен малко ме плашат. Мисля, че сцената е поле за любов и сътрудничество. Сцената е абсолютна алтернатива на живота, някакъв противовес.
Обширно интервю с Пенко Господинов очаквайте на 14 април в artportal.news.
